Ние работим над желанията си през нощта, в тъмнината на изгнанието, без да имаме сили.

В тъмнината, ние трябва да се подготвим да срещнем утрото, т.е. да намерим кои желания можем да принесем в жертва.

Разбира се, че не става въпрос за физическия изгрев и залез на слънцето или за парчета месо от пожертвани животни, а само за използване на светлината на изправлението, в която човек може да види себе си като свещен съсъд.

Т.е. той ще достигне Храма, ще дойде до жертвеника и бъдейки готов да работи с желанието си, всеки път ще го издига, заради отдаването.

Издигането на частите – „парчетата“ от своето желание – в името на отдаването, това е работа по жертвоприношенията.

От урока по книгата Зоар, 25.04.2010

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Бе-ар“, п.78: Независимо, че той се нарича син, първороден на Твореца, както е казано: «Син Мой, първороден Мой Израел» – не трябва да се изключва от законите на роба, тъй като той е длъжен да служи на своя Отец, на всички служби, които представят славата на неговия Отец.

И така всеки човек е длъжен да бъде син на баща си, да се рови в неговите тайни, да знае тайните в дома му, бидейки в това усърден и да бъде при своя баща роб.

Всичко зависи от това в какви свойства и желания човек пребивава. В малките желания, когато в него още няма екран, той е роб. А когато в него има големи желания и екран, той е син.

Но никога нито една голяма степен не изтрива предишните степени, та нали няма изчезване в духовното! Те съществуват, без да се унищожават една друга.

Каква печалба има в това, че дори в най – голямата степен (гадлут) се съхранява малката степен (катнут)?

В края на поправянето всички те се събират заедно, но не в една картина, която изтрива всички предходни постижения.

Напротив, всички те също съществуват. Само поради това, че започваме да разбираме предходните състояния и да поправяме тези «грешници» – прегрешенията и грешките, те не изчезват.

Ние виждаме колко сме били прави или сме грешили в тях, проклинали сме Твореца или сме Го благославяли.

Всички тези градации на свойствата – крайно десните и крайно левите, от миналото и бъдещето, се съединяват заедно, създавайки ни цялата сила и богатство на разкриването.

Откъс от урока по книгата Зоар, 26.04.2010

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как на практика ще се промени моят поглед, когато изляза от егоистичната любов и видя света през желанията на другите – ще виждам друга стая, друга чаша, която е пред мен, и всички хора – други?

Отговор: Животното, в това число и аз, си остава животно. Ти оставаш в точката на своето „Аз’’, но към нея добавяш съвършено друг орган (съсъд, кли) на възприятие – желанията на други хора.  

Творецът създал желание, състоящо се от десет части (сфирот, АВАЯ ). И сега аз се усещам в него, само че усещам най – ниският слой на това желание ( черната точка ).  

Аз се раждам, живея, умирам – връщам се в онези същите десет сфирот на своя егоизъм, в усещането на този свят – от поколение в поколение, от живот в живот (от парцуф в парцуф), преминавайки във всеки един през едни и същи състояния: зародиш, захранване, израстване (смърт – смяна на парцуфа) – и пак отново: зародиш, захранване, израстване…   

А как да почувствам света не от моята черна точка, а чрез желанието на другите хора, намиращи се извън мен? При това „Аз” все едно ще остана, моят свят няма да се промени!

Все пак ако изчезна, относително какво ще усещам другия? Аз трябва да го усещам срещу себе си, противоположен ми и ненавистен, все повече и повече. 

Няма по-голяма ненавист от онази, която се разкрила в групата на рабби Шимон. И когато над нея те построили любов помежду си, постигнали разкриването на светлината на Зоар.  

Огромната ненавист в нея и огромната любов над нея, дава различието между тях, в което свети Хохма, светлината на постижението. 

Вътре – огромен егоизъм, а над него екран – само така може да се разкрие голямата светлина.   

От урока по статията на Баал Сулам ‘’Даряване на Тора’’ 26.04.2010

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - 4 Коментари →

Въпрос: Смята ли се за разпространение създаването на „Жив Журнал” и други подобни на него?

Отговор: Разпространяването в интернет се явява най-важния вид разпространение (на всички езици). На това може да се научи всеки – безплатно и достъпно е. Разбира се, трябва да се знае какви материали и в какъв вид да се поставят на различни места – във форуми, обществени, научни, семейни сайтове и пр. Трябва да се установи връзка с центъра за разпространение, за да бъде получено обяснение и задача. Необходимо е системно, заедно с другите, общувайки, всеки да изпълнява своята част от общото разпространение. По този начин вие се включвате в общото кли.

Целта на разпространението е:

- да даде на всеки участник от световната група ББ възможност да участва в общата работа и по такъв начин да се включи в общата душа (Адам), тоест да получава ОМ от общата душа. Ако не получава от нея, занимаващият се с Кабала няма да има достатъчно желание и сили да постигне целта, разкриването на Твореца.

- да даде възможност на всеки човек в света, на неговия роден език да научи „Какво е Кабала?” – като отговор на въпроса за смисъла на живота и постигането на този смисъл.

Публикувано в: Духовна работа в група, Разпространение на кабала - Няма коментари→

Егоизмът, лежащ в основата на нашата природа, се явява причина за всичките ни страдания.

Но тъй като не могат да избягат от  природата, хората се опитват да ограничат неговото използване – да стигнат до споразумение, разбирайки, че в противен случай егоизмът ще ги доведе до сблъсък, до война.

Страните се опитват да подпишат помежду си някакви споразумения, знаейки, че ситуацията не може да бъде променена кардинално, може само да и се противостои с властта на силата.   

Но ако човек знаеше, че нашата природа може да се поправи, че злото в нас се разкрива специално за да го поправим, за да достигнем нещо велико и възвишено!

Че ние можем не просто да се спасим от неприятности, а да се издигнем над нивото на смъртта, до степента на вечният и съвършен живот!

Това знание ние се опитваме да направим достояние за  хората, и когато те започнат да го разбират, то ще донесе на всеки един огромно облекчение. 

Никой не знае колко време ще отнеме това, та нали нашето време се ускорява по експонентата, почти вертикално нагоре. Затова трябва да работим и да не се отчайваме, и в най-скоро време ще видим плодовете.   

Трябва да обясним на човека причината за произтичащото ( за нашето поправяне ), целта ( вечен и съвършен живот ) и пътя към нея, а също така как да го реализираме с помощта на светлината. 

И тогава на човек ще му се разкрие какво е истински живот. Да му се обясни, че истинския живот не е това, което той възприема сега в своите ограничени егоистични желания.   

Преходът от един парцуф в друг той възприема като смърт, като загуба на всичко.   

Но ако възприемаме света в желание за отдаване, то тази смяна няма да се усеща като загуба, защото ще усещаме общата система.

И ако човек загуби своят парцуф, остава да съществува в нея, влизайки в нов парцуф.

Ако поне в нещо присъединявам към своето желание други хора, аз вече усещам вечното течение в целия този процес, през който преминавам.  

Днес ние не усещаме тази вечност и за нас сега да загубим този свой парцуф, тези 10 сфирот, които си представяме като сегашният ни  живот – това за нас е всичко! Нали освен това ние нямаме нищо друго?! 

Аз не мисля, че е толкова трудно да се обясни. Та нали човек получава от това такава голяма печалба, че той ще иска да слуша – кой не мечтае за вечността, за съвършенство… 

От урока по статията на Баал Сулам ‘’Мир в света” 25.04.2010

Публикувано в: Възприемане на действителността, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

„Изгнание“ – това е състоянието, когато човек няма анти-егоистически екран, контакт със светлината и затова той не е способен да поправи себе си и да извърши действието жертвопринасяне.

Жертва – това е поправяне на желания. Всеки път човек е длъжен да взема част от своето желание от неживото, растителното и животинското , и да го издига до нивото на човека.

Но в изгнание той няма възможност да поправи никакви желания, той е изцяло лишен от духовни сили, докато към него не дойде обкръжаващата светлина и не го изведе от оттам.

Когато той излезе от изгнание и получи сили да устои на своите желания, да се издигне над тях и да работи заради отдаването – това ще означава, че той вече се намира или в пустинята (засега неговите желания са малки, както в пустинята), или на земята Израел (по – високи желания, работа на най висока ниво).

Мястото, в което човек се оказва, излизайки от изгнание, зависи само от големината на желанието, над което той може да се издигне, за да работи заради отдаването.

Същото това желание, което преди е било пустиня, след 40 години поправяне на отдаване заради отдаването, се превръща в желание, което се нарича земята на Израел – т. е. с него започва да се работи, получавайки заради отдаването.

А докато ние още нямаме сили за поправяне и се намираме „извън земята Израел“ (земя, „арец“ – от думата „рацон“, желание), извън силата да работим със своето желание заради отдаване, то ние само си представяме, какво е това правилна духовна работа. Това означава, че вместо жертвоприношение – в нас има молитва.

Вместо действителна работа със своите желания – ние можем само да молим да ни дадат сила да работим за истинско поправяне.

Откъс от урока по книгата Зоар, 25.04.2010

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Аз мога да поискам да се поправя към отдаване, само, ако получа в това поддръжка от обкръжението.

Та нали, това желание се проявява и действа само във връзката с другите, и от тях съм длъжен да получа помощ, която се нарича “взаимно поръчителство”.

В тази връзка, доколкото аз поддържам тях – те поддържат мене. Това е система! Колкото я активирам, толкова и ще получа от нея.

С това, че се пробуждам и искам да се включа в група и да се присъединя към нея, пробуждам и насрещното отношение към мен и ние осъществяваме правилните връзки, дори и сами да не знаем за това.

Това ми показва с каква връзка сме съединени – ние сме в мрежа.

И когато те ми предадат поръчителство по моя молба, това не е просто тяхно желание, а конкретна форма на нашата връзка. 

Сега се обръщам към тях с вече готови съсъди (кли), с готова система за връзка, състояща се от 613 (ТАРЯГ) елементи. Без да осъзнавам, аз пускам цялата тази система.

Получава се, че свързвайки се един с друг, ние оживяваме цялата система съществуваща между нас.

Поръчителството – това е много дълбоко понятие. Това означава, че животът и приведените в действие системи на връзки съществуват вътре. Ние трябва да ги извлечем от дълбочината и да започнем да ги ползваме.

А иначе, мога да крещя, че искам да съм свързан с останалите, но от къде да зная как да го направя?

Нима аз разбирам, как да се свържа с всеки и с всички? Но за сметка на това, че започвам да се пробуждам, те започват да ми действат, да ми предават формата на нашата връзка.

Те може и да не знаят затова, но това не е важно. Независимо от всичко, ние оживяваме тази система от връзки.

Откъс от  урока по книгата Зоар, 25.04.2010

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→

МНЕНИЕ НА ДИРЕКТОРА (на израелското радио-телевизионно министерство М. Шкляр)

Ние станахме общество, което унищожава всички ценности – общество на разделените, по отделно, личности – където, в центъра, стои индивидуалността. Няма място за колективни ценности. Комерсиалната телевизия възпитава общество на низши, първични емоции, а такова общество няма бъдеще, няма право на съществуване.

Днес вече се усеща обратната реакция: все повече хора търсят смисъл в живота си и желаят, заедно с развлекателните програми, да видят телевизионни канали с допълнително, смислово съдържание.

Необходим е канал, който да бъде алтернатива на комерсиалната телевизия.

Възможно е, съдържанието на тези програми да не е подходящо за младежта, но ще се хареса на зрелите хора, над 40 г.

По такъв начин, в първия етап, е необходимо да се завоюва аудиторията над 40 годишна възраст, а в края на краищата и младежта ще започне да търси различни алтернативи.

Реплика: Г-н Генералният Директор., очевидно, не знае за 66-ти канал.Иначе би заменил, с него, своя 1-ви канал!

Публикувано в: Криза, глобализация - Няма коментари→

Всичко се състои само от два компонента – желание и напълване.

Напълването, наричано в Кабала светлина, се намира, както наоколо, така и в нас, в неограничена степен. Ние се намираме в него, както в океан.

Промяната на възприятието ни – усещането на себе си и това което ни обкръжава – зависи от измененията на желанието ни.

То се модифицира под въздействието на светлината или в зависимост от усилията ни.

Желанието се нарича съсъд, а усещаното напълване – светлина. Светлината е постоянна.Променя се само желанието (съсъдът) и така се видоизменя усещането на тази постоянна светлина.

Кабала ни учи как да изменим желанието, за да почувстваме в него също и духовния свят: „своя свят ще видиш, докато си жив“. Това зависи само от създаването на още едно желание, в нас. Ако човек го създаде, усеща в него висшия свят. А дори и изчезването на желанието, чрез което чувства този свят, не влияе на новото желание и усещането на висшия свят – то остава във вътрешното му възприятие.

Но ако не е могъл да създаде това непознато желание, то парцуфът (духовната степен), от нашия свят, изчезва и вместо него възниква следващият, т.е. човек отново се „ражда“, чувствайки този свят.

Всяко усещане в желанието има свой срок на съществуване. После тази степен (парцуф), след като е отработила своето, изчезва и вместо нея се появява следващата степен, но на нивото на същия този свят, докато не създадем, в себе си, желание (парцуф) от висшия свят, т.е. желание за отдаване и любов.

Всички поколения, всъщност са парцуфим на нивото на нашия свят, в свойството на получаване и затова са ограничени в своето вътрешно възприятие и усещане.

Това е развитие в една плоскост, в която се връщаме на същото това ниво, в същия този свят, чрез всеки живот или кръгооборот. И по този начин виждаме нашата реалност в други образи , но на същото ниво на този свят.

Във висшия свят съществува усещането в свойството на отдаване. Това е усещане извън себе си, т.е. развитие нагоре. В този смисъл е и призивът: („Ще видиш своя свят, докато си жив“)

От подготовката към урока по книгата „Шамати“, 25.04.2010

Публикувано в: Възприемане на действителността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява истинския духовен съсъд (кли)?

Отговор: Истинското «кли» – това е желание, готово за поправяне.

Длъжен съм напълно да си изясня какво мога да поправя в него, за да го насоча към отдаване, а това, което не мога да поправя, съм длъжен да съкратя.

Да предположим, че ми е дадено желание, изяснил съм си, че 20% от него мога да поправя за да отдавам, а 80% съм длъжен да съкратя и да направя от него «соф», край на працуфа.

Това ще означава, че съм поправил цялото това желание. Винаги има и такива желания и други – но аз съм длъжен да разбирам какво да правя с тях.

Но в мен могат да се пробуждат и желания, които не са ми понятни. Идващата до мен светлина може да не е достатъчна, за да освети всички желания, във всички подробности.

Затова в мен остават непрояснени желания, които се наричат «Хаш» и «Мал», «Нога».

Сякаш се намирам в мъгла и не трябва да се докосвам до частите на тези желания. Трябва само да ги оживявам, като клипот, за да поддържам в тях някакъв живот.

Длъжен съм да направя такива компромиси от безсилие и неспособност да ги поправя.

Затова за разлика от изяснените желания, които се наричат «корен», «душа», «тяло» – тези желания се наричат «одеяния» и «дворци», т.е. сякаш не са истински мои желания.

След това, в самият край на поправянето, това желание ще се превърне в истинско мое желание.

То ще се присъедени към това, което се нарича «мозък», «кости», «жили», и ще стане мой единен духовен съсъд, ще се окаже, че цялата реалност се намира вътре в мен самия.

А не както сега, когато ми се струва, че съществувам аз и външен за мен свят.

Из урока по книгата „Бейт Шаар Каванот“, 25.04.2010

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос на ядрен физик: Ако посоката към светлината се счита за положителна, а насочеността към духовната тъмнина, в нощ – отрицателна, и от този този минус трябва да започнем да работим, за да преминем в плюс, то къде се намира духовната нула? Що за състояние е това?

Отговор: В духовното не съществува нула, не можем да си я представим.

Но съществува състояние, което се нарича клипат нога (Сияеща) – когато не съм способен да реша накъде да тръгна: в тази посока или в другата, заради себе си или за да отдавам.

Това междинно, неуравновесено състояние, се нарича нула.

Намирам се между две сили на природата, трета сила няма и затова състоянието е неустойчиво, изискващо от мен незабавно да направя избор.

Тоест, нулевото състояние съществува само в моето лично възприятие и само в този миг, когато в края на краищата трябва да реша какво да правя!

И аз съм длъжен да почувствам тази нула като пропаст.. – та нали в мен няма нито едното, нито другото.

Това е много хубаво състояние, защото когато усещам пълната нула, няма за какво да се захвана.

През останалото време се намирам или в отдаване (святост) и няма за какво да се вълнувам, или в егоистично желание (клипа, нечистота), чувствайки себе си съучастник на Фараона.

Едно от двете – или се наслаждавам на духовния живот, или на материалния.

А човек, достигащ клипат Нога, чувства, че в него няма никакви основания за избор: нито плюс, нито минус.

Изведнъж се оказвам на кръстопът и няма накъде да вървя. Това е абсолютно неопределено състояние.

Струвало ми се е право в средата на някаква тясна пролука и изведнъж тя се разтваря, и виждам пропаст пред себе си!

Но именно тук е входът към висшите измерения, ако искам да се захвана за Твореца и да реша, че нямам избор, длъжен съм да се повдигна на нивото на висшите енергии.

Сякаш влизаме в духовен вакуум и там разкриваме Твореца. И в този миг, когато си готов да пристъпиш там, Той излиза срещу тебе…

В квантовата физика подобно явление се нарича ефект на Казимир: ако два незаредени проводника се поставят на близко разстояние един до друг във вакуум, то от вакуума към тях започва да тече енергия, създавайки сила, привличаща ги един към друг.

Направи такъв физичен опит и ще получиш нагледно доказателство за съществуването на Твореца!

Откъс от вечерен урок по книгата Зоар, 22.04.2010

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: С какво спомена (решимо) за минало наслаждение ми помага, ако сега аз не съм в състояние да получа любимото си блюдо от Хазяина, а трябва да се огранича с по-малко?

Отговор: От гледна точка на егоизма въпросът е справедлив! Но ти правиш разчет не доколко можеш да напълниш стомаха си, а доколко можеш да насладиш Хазяина. Споменът от миналото ще ти позволи да не сгрешиш сега и да извършиш действие по отдаване.

Аз идвам на гости при Него и знам, че мога да приема само толкова наслаждение, колкото мога да Му отвърна. Направил съм всичко, което съм могъл, и съм си тръгнал.

Следващият път идвам вече по-слаб, познал наслаждението и сега искам това наслаждение! Та нали апетитът идва с яденето!

Светлината ме е направила слаб и вече искам това наслаждение да продължи. По-леко би било изобщо да не започвам, отколкото да започна и да се спра.

Тоест, когато идваш при Хазяина за втори път, ти вече не можеш да получиш същото наслаждение с цел отдаване. Затова си принуден да получиш по-малко, за да не се наслаждаваш, а да дадеш наслаждение.

И това наслаждение, което си получил по-рано, ти оценяваш съгласно силите, които имаш сега – за да не сгрешиш!

Тази разликата между впечатлението от светлината и от желанието (решимо де-итлабшут и решимо де авиют) ми позволява да получа максимално възможното, само с цел отдаване.

Аз получавам по-малко светлина (например светлина хая вместо светлина ехида), но получавам това наслаждение от факта, че макар и да имам по-малко сили, аз отдавам всичките възможни 100%.

От гледна точка на егоизма има разлика в наслаждението, а от гледна точка на отдаването – няма! Та нали силата на анти-егоистичния екран не зависи от мен.

Правя максимално възможното в моето състояние, а в такова отдаване всички са равни: и малките и големите.

Откъс от урока по статията „Въвеждане в науката кабала“, 23.04.2010

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Обкръжение и учител са единствените фактори определящи бъдещето на човек. Във всеки миг той е длъжен да цени състоянието, в което се намира сякаш вече има всичко, от което се нуждае, и единствената ми отговорност е да се свърже с правилното обкръжение. А такова обкръжение е винаги някъде наблизо. Трябва само да съумем да го изберем. В това се състои нашият единствен свободен избор, тъй като всичко останало е следствие от това.

Затова не ми е нужно да се грижа за нищо, освен откъде да получавам „препитание”, с кого да съм във връзка, кой да ми влияе. Тоест не да мислим за себе си, а с какво обкръжение сме свързани. Ако човек иска да управлява своето развитие, живот и съдба, то той е длъжен да мисли само с кого е свързан.

Но не е характерно човек да мисли за това! Тъй като постоянно мислим за самите себе си: кой съм аз, какво ще се ми се случи и защо? В какво е смисълът на моя живот? Ние насочваме тези въпроси към себе си и те всички са правилни. Но как да им отговорим? С какво обвързваме тяхното разрешаване?

Кабалистите обясняват, че решението зависи само от обкръжението. И затова трябва да обърнем поглед на външните сили, които ни въздействат, тъй като тяхното влияние върху нас определя бъдещето ни.

Всъщност те не са външни, а по-скоро обхващат единна система от души, която е интегрална част от моето духовно тяло. Тук е станало разбиването на съсъдите и това трябва да поправим. Само тук можем да променим нещо, тъй като не сме способни да изменим другите си желания.

Това е все едно да се заровим в архив и да четем за стари, предрешени събития. Само на обкръжението аз мога някакси да повлияя. И е жалко да обръщаме внимание на нещо друго, освен на това.

От урока по статията на Баал Сулам „Свобода на волята”, 18.04.2010 г.

Публикувано в: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво да прави човек, ако е избрал обкръжение за своето духовно придвижване, но чувства, че то не го придвижва?

Отговор: Сега действат две условия, при които вече не е важно в каква физическа група се намираме.

Условие 1 – че целият свят е длъжен сега да се поправи!

Условие 2 – по тази причина между нас се развива виртуална връзка и всеки има възможност да контактува през интернет, книги, телевизия, да дойде при нас на стаж, на конгрес, заедно с нас да вземе участие в различни акции, да бъде в нашите учебни центрове и т.н.

Това не са старите времена, когато човек живееше в своя ъгъл и можеше да се свързва само с хората, които непосредствено го заобикаляха. Сега можем да се свързваме с целия свят! Можем да се виждаме, слушаме, да си гостуваме – всичко зависи от нас!

Днес, когато целият свят трябва да се поправи, мястото и разстоянието са без значение. Всичко се решава от нашето желание да открием кои сме ние, на кого принадлежим и под чие влияние се намираме.

На всеки е дадена свобода на волята и всичко зависи само от човека. А ние сега строим такава виртуална система в интернет за изучаващите Кабала, че всеки да разполага с много тясна връзка!

Откъс от урока по статията на Баал Сулам «Свобода на волята»,18.04.2010

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако човек се намира на по – високо ниво от своето обкръжение, може ли той да му повлияе и да го поправи?

Отговор: Човек не може да се издигне над своето обкръжение! Той изцяло зависи от него! Дори, ако това са съвсем прости хора, а той е голям кабалист – те, все едно, ще му влияят.

Представи си, че вземеш едно прекрасно дърво, отрупано с плодове, изкорениш го и го засадиш в центъра на пустиня. Какво ще се случи с него?! Ще превърне ли то пустинята в цветуща градина?!

По същия начин, нашата душа зависи от обкръжението…

Целта на творението и групата, и моята лична работа, и Творецът се намират вътре, в тази единствена точка. Представи си, че целият твой живот зависи от една точка, която трябва да си изясниш. От това сега зависи – дали ще живееш или не! И така – във всеки миг.

Да речем, че ти не можеш да дишаш, ако не натиснеш тази точка – тогава оттам получаваш кислород. Ако не си я натиснал, не си се присъединил – няма кислород.

Откъс от урока по статията на Баал Сулам «Свобода на волята»,18.04.2010

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли работата над намерението, да започва много преди урока за четене на Зоар?

Отговор: Аз бих казал, че над намерението трябва да се работи през цялото време. В нашият свят всичко е устроено така, че за много кратко време се намираме в контакт с групата и учението.

Хиляди хора от целият свят присъстват на уроците заедно с нас. Много слушат урока в синхронен превод. Има и такива, които трудно разбират дори и с превод, колкото и да е близко до езика.

Но това не е важно за духовното. По отношение на текста на Зоар, ние всички сме равни. Ние идваме на урок като на захранваща станция, за да се заредим, за да живеем с това през следващите часове.

Нашият свят е устроен така, че една трета от деня – спим, една трета – работим, една трета – изразходваме за разни глупости. И ни остава някакъв час, два, които откъсваме от съня и идваме за да учим.

Но пристъпвайки към ученето, трябва да разберем, че целият ни живот е устроен от Твореца специално. Ние не ходим на работа от безизходица.

И ако сме на урок за един час, това трябва да е достатъчно, така, че останалите 23 часа да се сливаме с целите, да се подготвяме за този час, когато ще отидем на урок.

Преди повече от 2000 години, в пустинята Наил е живял един човек, който се наричал Бар Би Йома (ученик за един ден). Той бил селянин. Работел в полето. Когато прекъсвала сезонната работа, можел да напусне дома си и да отиде до Йерусалим. След дългият път му оставал само един час за учене на Тора, а на сутринта тръгвал обратно към своята работа.

В негова чест и сега има обичай да се учим един път в годината всички. Тогава мъдреците казват, че неговото учене в един ден е равно на целогодишно обучение, защото през цялата година той се е стремил към това.

За това, ако 23 часа ние очакваме този един час от нашия урок, означава, че сме учили 24 часа. От тук може да се разбере, колко много желание е необходимо, за да се подготвим за този един час обучение. Всичко зависи от подготовката и през всички останали часове трябва да се готвим за урока по Зоар.

От урока по книгата Зоар, 23.04.2010

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Зоар, глава „Шемот”, п.368: Раби Елеезер, по време на поста, молейки се казва: „Открито е за тебе, Творец Всесилен, че принасям жертва за Тебе, която разпалвам със слабостта на тялото си”.

Има голяма разлика – четем ли тези думи по молитвеника или нещо в нас става и ние чувстваме порива към Твореца с тези думи. Вътре в мене се образуват такива чувства, образуват се думи и фрази. Може дори да не знаем езика, сам не зная как се получава, но това в следствие на усилията, ги уподобява на светлината и ни съединява с нея.

Тази реакция на светлината и желанията произлиза от душата, разбира се от мозъка и мозъкът я предава на органите на речта – и произнасяме без да знаем от къде идват думите!

Такава трябва да е истинската молитва, която идва отвътре – от съединяване на светлина и желание, от дълбочината на творението, цялата Танта (пълното кли – таамим, некудот, тагин, отийот), докато дойде до речево изражение.

Разбира се, Раби Елеезер не е чел молитвата от молитвеник, а се е намирал в такова състояние, за което говори Творецът.

До разрушението на Втория храм, народът на Израел се е намирал във връзка с Твореца, в свойства на отдаване и любов, молитвата е идвала от сърцето. Там е и казано: „Какво е това молитва? Работа в сърцето!”.

Но мъдреците на Великото събрание (Антей Кнесет Агдала), знаейки за скорошното падение в егоизма, т.е. скриване на Твореца от всеки, са събрали за нас сборник от молитви – състояние, в което човек трябва да дойде. Те са го нарекли „Сидур” – ред от духовни състояния, до които трябва да се извисим.

Но доколкото ние не сме способни на това, по време на изгнанието – отсъствието на връзка със светлината, Твореца, когато висшата сила се скрива – ние механически четем думите от молитвеника и се опитваме да разберем какво означава духовното.

И само светлината при изучаване на Кабала ще извиси чувства, мисли, усещания, думи, фрази в нашата молитва, ще ни покаже как да работим със сърцето, а не с речевия апарат.

От урока по книгата Зоар, 22.04.2010

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Казано е, че Творецът, висшата светлина, е добър и милосърден. Откъде следва това?

Отговор: За да се разкрие доброто отношение на Твореца, трябва да се приложи усилие и след тежка работа над твоето поправяне, при тебе идва свойството отдаване (бина).

Но това не значи, че ти ще поплачеш и Твореца, като добра майка ще те съжали и ще направи нещо за тебе. Не, тук действа твърд закон: „спрямо усилията – възнаграждение“.

Ако ние пожелаем – то ще тръгнем по правилния път, а ако не – очакват ни световни ядрени войни – Трета и Четвърта.

Цялата наша програма за развитие зависи от това, доколко се колебаем между двата пътя: беито (естествено, в своето време) и ахишена (ускорявайки времето).

Доколкото съответстваме на програмата за развитие – ние подслаждаме своето състояние, а доколкото не – тя ни догонва с удари.

На практика, ние не разбираме, какво значи живот без страдания. Ние сме свикнали със страданията, болестите, тежката работа и не разбираме, какво значи да съществуваме в духовния свят, като ангел, когато всичко е хубаво, всичко е съвършено, всичко е в хармония.

Ние никога не сме опитали този вкус: „Опитайте и ще се убедите, колко добър е Творецът!“

И затова за нас живот, в който страдаме по-малко, отколкото обикновено – вече се нарича добър! Но нима това е добро, когато сме длъжни постоянно да работим и да се борим за своето съществуване.

Ние не знаем, какво значи да се намираме в духовното поле, вътре в съвършената светлина. Затова ни се струва, че ако са по-малко нещастията и има малко облекчение – това вече е милосърдие.

Но трябва да разберем, че в света действа неотменим закон: „Аз своето АВАЯ явление не съм променял“. На нас ни се налага да работим и да изпълним цялата своя програма – с добро или с лошо.

И това определяш само ти самият, без никакво снисхождение свише.

Това е идолопоклонство – да считаш, че Творецът се мени. Защото това не е вярно – Творецът не се мени, той е Абсолют. Той е съвършен, а съвършеното не може да се измени – нито за лошо, нито за добро.

Той е добър и твори добро за лошите и добрите – т.е. за тези, които искат да дойдат при Него! Не е важно, в какво състояние са те сега: лошо или добро – на тях им се разкрива, че Творецът е добър.

Откъс от урока по статията на Баал Сулам „Мир по света“, 21.04.2010

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Баал Сулам пише, че е помолил Твореца да го понижи от високите духовни нива, за да може  да предаде Кабала на хората. Какво означава това?

Отговор: За да може човек да предаде Кабала на хората, той трябва да е на възможно най-високо ниво, но в същото време той трябва да може да се спусне до най-ниските нива, за да може да предаде всичко необходимо на останалите.

Когато избирам учител за децата си, аз не избирам някой ученик, а избирам квалифициран педагог, въпреки че, всичко което той трябва да направи, е да ги научи на азбуката. Това е, защото той е по близо до източника на Светлина. Следователно, ако кабалист иска да слезе от своето духовно стъпало, това не означава, че той се отказва от него, защото това би значело, да се откаже да отдава заради Твореца. На колкото по-високо духовно стъпало се намира човек, толкова повече отдава той на Твореца.

Обаче, за да може човек да отдава на тези, които са по-ниско от него, той е готов да създаде допълнителен Парцуф Сеарот (коса). И все пак,  той самият не слиза от степента си, подобно на това, както възрастен играе с дете и през това време се държи като дете. Когато той се спусне от нивото си,  не губи нищо.  Това е единствено, за да е във връзка с по-ниските нива,  да е по-близо и в контакт с тях.

В духовния свят, постигането на някакво ниво, е много трудно действие, защото то е обратно на движението към Твореца – нагоре. Човек трябва да е в контакт с непоправените си желания и да предпочете тяхното поправяне повече, отколкото обвързването с нещо по-више. Това изисква включване в общия план за връзката между душите; човек трябва да усеща важността на тяхното общо поправяне.

От урока по статията на Баал Сулам „Мир в света”, 22.04.2010

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко което четем в книгата Зоар, се разкрива във връзката между нас.

Защото Зоар говори за връзките между душите, а не за душата сама по себе си. Сама по себе си, душата представлява просто желание и в нея няма нищо повече.

Особеността на душата е в това, че тя може да придобие екран и отразена светлина, и с тяхна помощ да се съедини, в едно цяло, с другите души, а чрез  съвместното им желание ще се съединят над егоизма си, ще се прояви Светлината, Творецът.

Затова ние се стараем да си представим, че все едно  имаме екран (против егоизма ни) и отразена светлина (стремеж да се съединим в едно цяло). Над планината Синай (на ненавистта), ние се съединяваме в стремежите си (Моше във всеки един от нас).

Всеки един от нас е малък духовен съсъд (кли), егоистично желание, което, с помощта на екрана и отразената светлина, проявява себе си като желаещо да отдава на другите. В резултат на това, всичките частни души се съединяват, заедно, в една.

Егоистичното желание – това е нашата природа. Когато  ние създаваме екран, над него,  и чрез отразената светлина,  то се превръща в душа – желание, подобно на Твореца.

Тогава в общата ни отразена светлина ние разкриваме Твореца. Защото отразената светлина на всяко едно кли, това е светлината Хасадим, а в общото поле на светлината Хасадим може да се разкрие светлината Хохма.

Ако нашата обща отразена светлина достига до достатъчна мощност, наричана „шестстотин хиляди”, то в нея се разкрива Творецът, Тора, Висшата светлина, светлината на мъдростта – Хохма.

От урока по книгата Зоар, 20.04.2010

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→