Въпрос: Как мога да позная в каква форма ме обучават свисше?

Отговор: Макар че науката Кабала говори много логични неща и ни открива много нови знания за човека и този свят, за силата, която ни управлява, допълвайки с това нашите знания по психология на човека и общия поглед към света, заедно с всичко това тази наука е предназначена именно за тези, които вече имат духовно усещане – пет духовни „органа на чувствата”: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин, Малхут.

А до появата в човека на тези висши органи на чувствата, Кабала за него не е наука, а зашифровано послание, книга на тайните.

Какво мога да направя, ако не разбирам нито една дума, която е написана там? Аз не се намирам в тази реалност, за да разбера как всяка една дума рефлектира върху мен с конкретно усещане, за да усещам за какво става дума.

Ако такава връзка с изследвания свят няма, това не е наука. Наука – това е когато под мое разпореждане са всичките опитни данни и аз мога да експериментирам.

Затова в началото ние се учим не на това да опознаем тази наука, а да придобием инструменти (келим) за нейното постижение, за усещане на изследвания обект.

Ако моето зрение е лошо, то за да виждам на мен ми необходимо първо да си купя очила, понеже без тях нищо не виждам.

Аз работя, печеля за очила, слагам ги – ето сега аз виждам и мога да слушам пояснения, понеже заедно с тях аз вече разпознавам онова, за какво ми говорят.

Затова има време за подготовка, когато ние работим над себе си, за да влезем в духовния свят, да започнем да го усещаме, до появяване в нас на неговите свойства.

А след това, по мярката на тяхното появяване и развитие в нас, да изследваме този нов свят, подобно на дете, развиващо се в израстването си според новите свойства в него.

На първия етап от създаването на свойствата аз няма за какво да питам, защото нямам способност да разбера за какво се говори.

В това време трябва да питам само едно: правилно ли настройвам себе си, за да привлека висшата светлина, формираща в мен нови свойства. От нейното действие зависи целият мой успех, моето бъдеще.

От урока по книгата Зоар, 29.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

„Зоар”, глава „Бахар (На планината Синай)”, п. 63: „Може да ги използваш като роби завинаги”. Това е заповед (Митцва) да поробиш канаанец. Те са от страната на Хам, който е направил кръвосмешение, както е написано „Проклет да е Канаан, слуга от слугите ще бъде той на братята си…”

Да бъдеш роб също е поправяне. Желание, което може да бъде принудено да изпълнява волята на поправените желания, се нарича „роб, който е близо до своя господар”. Робство е формата на това поправяне, правилен начин на съществуване на желанието.

В момента,  не мога да бъда свободен от някакво желание, нито пък мога  сам да работя с него с цел отдаване. Мога само да го добавя към друго мое желание. Такова желание може да се нарече „дете”, „жена” или „младеж”; то все още не е „човек”, не е „герой”, който може да „преодолява” (човек –Гевер – произлиза от Играбрут – преодоляване, превъзмогване)

Форма на желание, което е способно да работи само под властта на друго желание, се нарича „роб”.

От първата част на Дневния урок по Кабала 4.25.10, Зоар

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Защо жените посвещават толкова много време на техния външен вид? Защо е толкова важно за тях да изглеждат красиви в своите очи и в очите на мъжете? Има ли този феномен духовен корен?

Отговор: Желанието на жените за „контене” и разкрасяване произлиза от духовния корен. „Да се разкрася” означава „да се поправя” и да постигна подобие с Твореца, силата на любовта и отдаването.

Този стремеж води своя корен от дълбочината на душата. „Точката в сърцето” ни подтиква да се разхубавяваме и да украсяваме нашата „противна” егоистична природа. Да бъдеш красив, означава, да бъдеш подобен на Твореца. Човек става красив, когато светлината на Твореца го освети.

Защо точно жените разкрасяват себе си? Това е така, защото в нашия свят жените представляват Малхут – корена на творението. Мъж и жена, булка и младоженец служат като пример за връзката между Твореца и творението. Творението е жена, а Творецът е мъж .

По този начин следва, че всеки от нас (и мъже, и жени) трябва да разкраси душата си и да стане красив.

Filed under: Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Защо трябва така дълго да чакаме, получавайки толкова много отрицателни уроци, които ни нараняват, така че, в края на краищата, да разберем какъв е правилният път?

Отговор: Ние не чакаме! Във всеки изминат миг се развиваме, стъпка по стъпка. Но нашето его, желанието ни да се насладим, е просто безкрайно. То е дотолкова дълбоко, че е едно огромно творение. Представете си нашата безкрайна Вселена – в съответствие, човешкото желание е в милиарди, на степен милиарди, пъти повече от цялата Вселена.

Сега трябва да започнем да се изправяме. А в моето желание да се насладя, има хиляди свойства, в които аз съм длъжен да почувствам удари, за да реагирам: „Ой!” След това ще са необходими още хиляди удари, за да кажа: „Ай!” Това не е шега – именно така, протича целият ни живот.

А след това, ще са необходими още хиляди удари, за да реша: „Това е – повече не е възможно така! Трябва да се направи нещо.“

Всяко свойство включва, в себе си, 4 нива (алеф, бет, гимел, далет). И докато не се стигне до последното – четвърто ниво – ние ще търпим удари, ще страдаме и няма да се замислим. Подобно на това, когато ме боли тялото, ту в едно място, ту в друго, но аз търпя и си мисля, че не е страшно, докато най-накрая стане нетърпимо и разбера, че трябва да се реши и да се направи нещо. И така е във всичко!

Но именно така трябва да бъде, защото ние сме направени от сложен, многослоен материал, който се развива от една точка. Няма избор.

След това, в края на изправлението, всичко преминато ще се съедини заедно и ще даде съвършенство на постижението, изпълване и разбиране.

От урока по статията на Баал аСулам “Даряване на Тора”, 29.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: В какво се състои духовният смисъл на плащането на десятъка (маасер)?

Отговор: Маасер – това е отделяне на една десета част от Малхут. Съгласно Тора, аз трябва да отделя тези части, които не съм способен да използвам пряко за отдаване, а само чрез обществото. Моята сметка се води, само, с Твореца, за да Му отдавам.

В Тора са описани много видове данъци, но всички те са основани на един принцип: Понеже аз не съм способен, сам, да извърша действия на отдаване, с тези желания, които се намират в мен, то чрез идващата към мен светлина, аз ги предавам на общото желание (кли). А в общото желание, чрез обществото, аз съм способен да го осъществя.

Моето кли е само частично, т.е. екрана, засега, покрива само част от желанията ми, в които аз съм готов да получавам, за да отдавам. Как мога да изправя тази част, в която не съм способен на това?

Аз получавам към нея светлина и пренасям това желание да се насладя, заедно с получената светлина, във външното кли (съсъд). По такъв начин, аз го подготвям за изправление.

С това че днес не използвам маасер (десетата част на Малхут, която е невъзможно да бъде изправена), аз приготвям тази част за изправление чрез обществото.

В науката кабала изучаваме, че в нас има желания, наричани “облекла” и “чертози”, които се изправят за сметка на това, че сега ми се струват като външни, а след това аз ги пренасям във вътрешни.

Същото е и с маасера. Аз го превеждам, като че ли за външно използване, но след това той преминава в моето вътрешно използване, възвръща се към мен с тези желания, които аз съм считал за чужди.

А засега, в своите усещания, аз все още не мога да изправя тази част, така че да я използвам, получавайки, за да отдавам.

От урока по книгата Зоар, 28.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Ако всеки миг не ми се разкрива нова „буква”, „дума”, „изречение”, „страница” в моята книга на Живота, то аз трябва да се вълнувам защо в мен няма обновление и съм паднал до нивото на животинско съществуване!

Човечеството през цялото време търси нови напълнения (развива науката и техниката, развлеченията), за да си даде усещането, че живота се върти и всичко се изменя.

Но получавайки нещо ново, човек вижда, че то не го напълва – та нали природата ни тласка към развиването на нови решимот, по пътя към нов свят.

Само обкръжаващата светлина, идваща с нова степен и пробуждаща в нас нови, скрити в нас решимо – това е единственото ни спасение. Всеки път на нас ни е нужно да откриваме Книгата на Небесата наново.

Небеса – това значи Бина, и ако тази сила, идваща от Небесата, силата на Бина, пробуди светлината в нас, вътре в Малхут – това ще ни донесе обновление в усещанията за живот.

И разказа ни ще се обновява и придвижва напред и ще бъдат нови Небеса, а значи и нова земя и ново желание.

Та нали всичко се движи само благодарение на светлината, идваща и разкриваща в нас нови желания, нови решимот!

Нужно е да се погрижим за това обкръжението ни и книгите постоянно да пробуждат в нас нови желания и да дойдат нови времена за нас.

Това трябва да се превърне в навик, в ред – през цялото време да се разкрива нещо ново. Не трябва да допускам просто да плувам по течението на живота – трябва през цялото време сам да се пробуждам.

Само ако се движа според желанието си, чрез «пробуждане отдолу» (итарута де-летата), това означава, че поправям душата си и се приближавам към духовната цел, към реализация на духовното си развитие.

Не чакайте изменение свише – всяко изменение трябва да бъде според нуждата на човека, само така той открива Книгата отново.

«Не светлината ме пробужда – а аз пробуждам разсъмването!» – цялата светлина трябва да дойде по моя молба.

Иначе би било тъмнина, принуждаваща ме да действам, а не светлината…

Из урок по статия от книгата „Шамати”, 28.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

«Зоар», глава «Ваера», п.41: «Югът се държи за изтока, тъй като горещината на юга се държи за горещината на изтока.

А изтокът се държи за севера, тъй като неговата влага се държи за влагата на севера.

Северът и западът са свързани един с друг чрез студа, който е присъщ и на двамата. Западът и югът – чрез сушата на двамата. И всички те са включени един в друг, вплитайки се един в друг…»

Ако ние не построим средната линия, противоположните една на друга сили «на севера и юга» нарастват, и като не постигнат помиряване чрез средната линия, избухва взрив – те се сблъскват и се опитват да се анулират взаимно!

И тогава започва нещо, подобно на изригването на вулкана в Исландия в нашия свят, разпалва се война – вътрешна, в човека, външна – между хората. Всичко това се случва, защото двете линии – лявата и дясната, са достигнали някаква величина, и са се сблъскали, вместо мирно да се съединят в средната линия.

Съединяването чрез средната линия трябва да направим ние, хората, на своето стъпало. И тогава, на всички предишни, по – ниски стъпала, също ще настъпи мир.

Потготвена ни е възможност да създадем средна линия и, ако не я построим, между двата полюса ще възникне късо съединение и ще започнат безредици на всички нива: на неживо (екологични проблеми), на растително, животинско и човешко, или на всички нива едновременно.

И всичко това, само, защото не е постигнато правилно съединяване в средната линия. Дясната и лявата линия крият огромна опасност при пряка връзка помежду си.

Ако светлината и съсъда се съединят без екран, тогава става «разбиване на келим», но само на по – ниските нива.

«Зоар» казва, че макар северът и югът, изтокът и западът, да са противоположни един на друг, то всеки може да допълни другия.

И, ако ние не им осигурим връзка чрез средната линия, те, все пак  ще се срещнат, но вече не уравновесени, с мир, а като врагове…

Откъс от подготовката към урока по книгата «Зоар», 29.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Аз чувствам само своята реакция на светлината и никога не чувствам самата светлина?

Отговор: Правилно, светлина се нарича моята реакция на отдаване и аз не знам, откъде и от кого идва тя.

Светлина – това е, което усещам в себе си – моето желание да отдавам, впечатление от желанието да се насладя.

И в нашия свят е същото! Нима аз знам, кое създава наслаждение? Аз вземам парче месо от кравата, правя от него стейк, поставям го в устата си и се наслаждавам.

Вие можете ли да обясните това? Кравата се учудва: “Имам половин тон от това месо, а защо не се наслаждавам от него?!”

Т. е., всичко зависи от желанието , а не от напълването. Духовният съсъд е АВАЯ (йуд-кей-вав-кей), желание, а светлината в него се обозначава с допълнителни букви – т.е. още желания… но ние ги обозначаваме като светлина, наслаждение.

Аз никога не усещам “месото”, а само своите впечатления за това, което наричам “месо”.

Откъс от урока по статията на Баал Сулам “Даряването на Тора”, 29.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - No Comments→