Northeastern  University: Проследявайки маршрутите на множество от хора, учените стигнаха до заключение, че въпреки привидната свобода и значителните разлики между хората, нашето поведение е почти 100% еднакво, еднообразно и предсказуемо!

Реплика: Цялата наша индивидуалност се разкрива само по време, когато разкриваме Твореца в нас, когато започваме да изграждаме Неговия образ в себе си.  

Само това е истински ново и свободно, лично за всяко движение, а всичко останало е елементарно програмирано от желанието да се насладим (с егоизъм ), който действа само на принципа „Максимум получаване при минимум разходи”.  

Затова всички наши действия можем да изчислим предварително. По тази причина Кабала ни нарича животни.   

А хора ставаме само чрез  реализация на своята единствена свободна воля – в изхода от егоизма и уподобяване на Твореца.

Filed under: Изучаване на кабала - No Comments→

Въпрос: Как мога да изпълня желанията на някого, ако всички хора по своята природа обичат различни неща?

Отговор: Става дума за такива вътрешни отношения към другия човек, както по-рано ти си се грижил за самия себе си.

Поискай висшата светлина, да направи твоя приятел толкова важен за теб, колкото по-рано ти си бил егоистичен сам за себе си.

Нищо не трябва да се прави изкуствено – всичката робота предоставяме на висшата светлина, а Тя извършва изправянето.

А ние можем само да разваляме! В нас няма сили и разбирания, позволяващи ни да направим нещо, а ако ние се опитваме – това ще бъде само външно, изкуствена промяна, а не изправяния.

Рабаш привежда следният пример: притчата за котараците, които трябвало да станат сервитьори – чинни и важни, за да докажат, че е възможно да се промени природата.

Но когато те видели бягащите мишки, то захвърлили своите подноси и хукнали да ги ловят.

Тъй и ние правим такива външни красиви промени, до като не се взривим и не се нахвърлим с юмруци един срещу друг.

Това съвсем не са онези „изменения”, за които говори науката кабала.

От урока по статии на Баал Сулам „Даровете на Тора” 27.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Ние работим над желанията си през нощта, в тъмнината на изгнанието, без да имаме сили.

В тъмнината, ние трябва да се подготвим да срещнем утрото, т.е. да намерим кои желания можем да принесем в жертва.

Разбира се, че не става въпрос за физическия изгрев и залез на слънцето или за парчета месо от пожертвани животни, а само за използване на светлината на изправлението, в която човек може да види себе си като свещен съсъд.

Т.е. той ще достигне Храма, ще дойде до жертвеника и бъдейки готов да работи с желанието си, всеки път ще го издига, заради отдаването.

Издигането на частите – “парчетата” от своето желание – в името на отдаването, това е работа по жертвоприношенията.

От урока по книгата Зоар, 25.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Зоар, глава “Бе-ар”, п.78: Независимо, че той се нарича син, първороден на Твореца, както е казано: «Син Мой, първороден Мой Израел» – не трябва да се изключва от законите на роба, тъй като той е длъжен да служи на своя Отец, на всички служби, които представят славата на неговия Отец.

И така всеки човек е длъжен да бъде син на баща си, да се рови в неговите тайни, да знае тайните в дома му, бидейки в това усърден и да бъде при своя баща роб.

Всичко зависи от това в какви свойства и желания човек пребивава. В малките желания, когато в него още няма екран, той е роб. А когато в него има големи желания и екран, той е син.

Но никога нито една голяма степен не изтрива предишните степени, та нали няма изчезване в духовното! Те съществуват, без да се унищожават една друга.

Каква печалба има в това, че дори в най – голямата степен (гадлут) се съхранява малката степен (катнут)?

В края на поправянето всички те се събират заедно, но не в една картина, която изтрива всички предходни постижения.

Напротив, всички те също съществуват. Само поради това, че започваме да разбираме предходните състояния и да поправяме тези «грешници» – прегрешенията и грешките, те не изчезват.

Ние виждаме колко сме били прави или сме грешили в тях, проклинали сме Твореца или сме Го благославяли.

Всички тези градации на свойствата – крайно десните и крайно левите, от миналото и бъдещето, се съединяват заедно, създавайки ни цялата сила и богатство на разкриването.

Откъс от урока по книгата Зоар, 26.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→