Всичко което четем в книгата Зоар, се разкрива във връзката между нас.

Защото Зоар говори за връзките между душите, а не за душата сама по себе си. Сама по себе си, душата представлява просто желание и в нея няма нищо повече.

Особеността на душата е в това, че тя може да придобие екран и отразена светлина, и с тяхна помощ да се съедини, в едно цяло, с другите души, а чрез  съвместното им желание ще се съединят над егоизма си, ще се прояви Светлината, Творецът.

Затова ние се стараем да си представим, че все едно  имаме екран (против егоизма ни) и отразена светлина (стремеж да се съединим в едно цяло). Над планината Синай (на ненавистта), ние се съединяваме в стремежите си (Моше във всеки един от нас).

Всеки един от нас е малък духовен съсъд (кли), егоистично желание, което, с помощта на екрана и отразената светлина, проявява себе си като желаещо да отдава на другите. В резултат на това, всичките частни души се съединяват, заедно, в една.

Егоистичното желание – това е нашата природа. Когато  ние създаваме екран, над него,  и чрез отразената светлина,  то се превръща в душа – желание, подобно на Твореца.

Тогава в общата ни отразена светлина ние разкриваме Твореца. Защото отразената светлина на всяко едно кли, това е светлината Хасадим, а в общото поле на светлината Хасадим може да се разкрие светлината Хохма.

Ако нашата обща отразена светлина достига до достатъчна мощност, наричана „шестстотин хиляди”, то в нея се разкрива Творецът, Тора, Висшата светлина, светлината на мъдростта – Хохма.

От урока по книгата Зоар, 20.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Какво се нарича „живот“ и какво – „смърт“? В науката Кабала, тези понятия се определят,  единствено, спрямо сливането с Твореца.

Състоянието, подобно на Твореца, се нарича „живот“, а противоположното на Него – „смърт“.

Затова, егоистичните желания (клипот) се наричат „мъртви“, а “смъртната отрова” –  това е силата между Твореца и творението, която ги  разделя.

Смъртта не е загуба на съществуване, както виждаме  изчезване на форми в нашия свят (на нашата степен).

Понеже всяко създадено  желание  се променя, единствено,  в своето “отдалечаване – приближаване” с Твореца, т.е. в своето намерение за отдаване, а в каквото и да е  друго отношение  желанието си остава неизменно, то отдалечаването от Твореца или загубата на сливане с Него се нарича „смърт“.

А придобиването на сливане с Твореца, т. е. достигането на свойството на отдаване се нарича “живот”.

В статията “Същност на науката Кабала”, Баал аСулам пише, че науката кабала е средство за разкриване на Твореца, от творението, в този свят. Да разкрием Твореца, означава да станем като Него, в свойствата си.

И въпреки че съществуваме в света на неживата, растителната и животинската материя,  достигайки човешко ниво на подобие с Твореца, ние усещаме себе си и своето съществуване като вечно и съвършено, подобно на Твореца.

Науката кабала ни променя до издигане на следващо ниво, степен – и ние виждаме себе си не като изчезващи, а променящи нивото на нашето съществуване.

От вечерния урок по книгата Зоар, 21.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар, Кабала - No Comments→

Въпрос: Как, постоянно, да се стремим да бъдем в по-добро обкръжение? Какво конкретно, е необходимо да се прави?

Отговор: Във всеки миг, трябва да се старая да усещам тревога, че аз изцяло завися от обкръжението. В тази тревога ще възникнат мисли и желания свързани с него. Ще се разкрие, че в това обкръжение съществува всичко!

Въпреки че те все още са неизправни,  в тях се намира изправената система. Те самите не я усещат, но ти, посредством твоето търсене, ще я разкриеш.

Защото духовното вече съществува в своето изправено състояние, а неговото разкриване зависи от желанието ни (“Всеки съди според степента на покварата си”).

Нужно е да се стремим да усетим влиянието на обкръжението. В това влияние има енергия, разбиране важността на целта, необходимост да се обърнем към светлината.

Това е всичко което ми е необходимо за достигане на целта. И така, всичко зависи от моето отношение към обкръжението, т. е. от мен!

Целият свят и човечеството са създадени от Твореца, за да бъде дадена възможност на всеки един да напредва самостоятелно, създавайки, в себе си, правилно отношение към групата.

Иначе, движението към целта произтича по пътя на страданията.

От урока по статията на Баал аСулам “Мир по света”, 22.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как да си представим живота на човек в духовния свят – без абсолютно никакви страдания?

Отговор: Не можем да си го представим, тъй като всяка една наша представа ще бъде егоистична.

Духовната представа – това е да намерим наслада и въодушевление в отдаването, в любовта към ближния.

Но не за да получим от това наслаждение и покой! А заради величието и особената ценност на самото действие.

Как да усетя величието на отдаването? Моля се светлината да ми даде да го почувствувам, тъй като аз самият не съм способен на това.

Но аз дори не съм способен да пожелая това и да помоля за него, какво да направя?! Обкръжението може да ме задължи за това – да ме застави да пожелая неестествено за мен нещо, което въобще е противоположно на мен.

Обществото може да ме задължи към каквото му е угодно. Човек е готов дори себе си да убие, за да изглежда велик в очите на хората.

Всичко зависи от обкръжението, то може да ти внуши желания, които са срещу твоя егоизъм – и егоизма ще те подкрепя в това!

Защото човешката степен в нас стои по-високо, отколкото животинската. И за да изпълни желанието си на човешка степен, за да наслади своето честолюбие, човек е готов да убие животното в себе си.

Животното не е способно на това, а човек може, защото в него има човешка степен, на която той може да влияе. А тя напълно зависи от обкръжението.

И обкръжението е длъжно да повлияе на всеки така, че той да пожелае да се повдигне над своя частен егоизъм.

Така, взаимно влияейки си един на друг, обществото ще се повдига през цялото време.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Книга Зоар, глава “Шмот”, п.333: Възпяващите песен долу се наричат “левити”, тъй като те се прилепят към “нилвим”, съединяват се горе като едно цяло.

И още поради това, че в този, който слуша песента, душата му се прилепя към висшето, съединявайки се горе с Твореца…

Песен – това е разкриване на светлината Хохма в светлината Хасадим, – най – голямото разкриване, което може да бъде. “Песен на песните” – това е върхът на сливането, връзката, съединението на творението с Твореца.

Всичките Псалми – това са песните, които цар Давид (Малхут), разкрива в средната линия, разкриването на светлината Хохма в светлината Хасадим.

Даже там, където ни се струва, сякаш той плаче, не знае какво да прави и се скриваот враговете – в тази тъмнина той разкрива Хасадим, милосърдието на Твореца – и затова е тази песен.

В началото трябва да се разкрие дясната линия – вярата, Хасадим, потискаща лявата линия и държаща само дясната.

И когато Хасадим се разкрива напълно, ние се издигаме в Бина и виждаме, че можем да се задържаме в милосърдие във всички желания, на всички тези степени (в желанията ГЕ) – тогава ние започваме да работим с получаващите желания (АХАП) и да пробудим лявата линия.

Т.е. ние започваме да пробуждаме силите Малхут и в тези получаващи желания да приемаме светлината Хохма.

Като изясняваме своите получаващи желания и ги присъединяваме към дясната линия, ние построяваме средната линия. Състоянието, в което светлината Хохма се разкрива в светлината Хасадим, лявата линия се включва в дясната и довежда до създаване на средна линия, се нарича песен.

Това се нарича “поход” – тъй като ние преминаваме от състояние в състояние в резултат на тези премествания и така се придвижваме по трите линии: “зародиш”, “кърмене”, “израстване”. Като първо подготвяме желанията, а след това ги напълваме със светлина.

Затова в Псалмите (песните) на цар Давид са описани всички възможни състояния при поправяне на Малхут в трите линии.

В тях е затворена огромна светлина, която е по -висша от кли – тоест такова голямо поправяне, когато кли става съвършенно като светлината.

Откъс от урока по книгата Зоар, 21.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Музика - No Comments→

Книга Зоар, глава “Шемот”, п.340: “И беше: в течение на тези дълги дни” – това беше краят на тяхното изгнание, когато всички работи потискаха Исраел.

“В течение на тези дълги дни ” – беше дългото пребиваване на Исраел в Египет, когато достигнаха предела и понеже, дойде краят на изгнанието, се казва: “И умря царят на Египет”.

Т.е. беше свален царят на Египет от своето възвишение и падна от своята прекалена гордост.

…И понеже падна царят египетски, техният господар, си спомни Творецът за Исраел и изслуша тяхната молба.

Ние сме длъжни да достигнем състояния, в които цялата Малхут на Египет, т.е. важността на този свят, всичките негови цели, целият наш живот и достижения, пада в нашите очи.

Ние ще усетим себе си нищожни, нещастни, кратковременни и ще си зададем въпроса: “Какво ми дава всичко това?..”. Този свят ще загуби всякаква значимост за нас.

Това се нарича “И умря царят на Египет”. За какво ми е всичко, което притежавам в този свят?! Защо?! Какво да правя с него?!.. В това състояние започва етап, предшестващ изхода от Египет.

В наши дни човечеството започва да разбира, че му липсва ясен процес на развитие, ясна цел, и най – важното – животът няма смисъл.

Предстои ни да видим опустошеност даже у тези, които днес са още фанатично преданни на някакви нищо не значещи цели и не осъзнаващи тяхната нищожност.

Когато това се разкрие, тогава ще избухнат истински войни – поради мрака), опустошеността, отчаянието и безсилието. Защото най-опасното състояние е, когато човек види, че този живот не му дава нищо.

Засега човек знае, че може нещо да постигне в своя живот, и той действа, даже воюва, и макар в света да възникват проблеми, да протичат революции и войни, то те са целенасочени.

А когато всички видят, че живота нищо не струва и влизат в сблъсък един с друг – това вече е голям проблем. Тогава всички ще обърнат внимание на Израел.

Откъс от урока по книгата Зоар, 21.04.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация - No Comments→

Не ни е известно колко още е нужно да се работи, за да видим новия поправен свят. Но резултатите от нашата работа могат да се видят по това доколко народа се пробужда. В резултат от него трябва да произтекат някакви качествени, по-големи изменения и хората да започнат да усещат духовната реалност. Затова ни е необходимо да достигнем обща мощност, която се нарича „шестотин хиляди души”.

Тази мощност трябва да се достигне и по размер, и по сила, тоест по количество хора, стремящи се към духовните цели. По силата на тяхното разбиране, във връзката между тях и важността, която те усещат в това.

Ако достигнем такава мощност в „шестотинте хиляди души” пред нас ще се открие Духовният свят. В това се състои целта на разпространение на Кабала – да се присъединят към това движение толкова хора, че да съумеят да достигнат „първата спирка” в Духовния свят.

Когато ние се съединим по между си с такава сила и в такова количество, така че количеството умножено по качеството да даде необходимата мощност (P = U x I – мощността е равна на напрежението умножено по силата на тока), тогава ще възникне духовният съсъд „Р”, в който може да се разкрие Твореца.

И тогава всеки, който участва в този общ съсъд ще почувства духовно разкриване. Това се нарича разкриване на Твореца от творението. Това зависи само от важността, която придаваме на духовното спрямо материалното.

Ние вече строим този общ съсъд за разкриване на Твореца, но докато не го завършим, няма да можем да го разкрием. Той ще се прояви в нашите усещания заедно с Твореца в него.

От урока по статията „Предговор към книгата Зоар “, 20.04.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→