Entries in the '' Category

Песен – това е вътрешна работа

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво е това песен – това е молитва (МАН), пробуждане отдолу?  

Отговор: Всичко се включва в песента – целият процес на  духовна работа, както в мелодията винаги има сблъсък на различни звуци, редуване на нива и паузи. Без паузи ние щяхме да чуваме не мелодията, а шум.   

Защо мелодията ни дава такова усещане за хармония и пробужда чувства? Защо някакви си звуци в определен ред ни карат изведнъж да се смеем или да плачем?

По своята същност звукът е някаква въздушна вълна с определена честота, въздействаща на тъпанчето! 

Чрез какво вътрешно устройство механичните въздействия, електрическите реакции на мозъка, се преобразуват в чувства?! И чувството не се съдържа в самите звуци – звуците пробуждат това чувство в мен.! 

Как тогава някой друг може да ми предаде чувство, чрез този по своята същност нежив механизъм, нежив процес, който влиза вътре в живия животински организъм и пробужда в него усещания на ниво човек.     

Този процес не е никак прост. Той е възможен благодарение на това, че в мелодията има отделни звуци с различни височини и прекъсвания, паузи между тях – тоест всички онези качества, присъстващи в нашата работа с трите линии: дясна, лява и средна. 

От урока от книга Зоар. 21.04.2010

За Адам Ришон и Авраам.

Зоар. Основно поправяне.

Адам е бил първият, който е разкрил порядъка на действия за постигане на духовен успех. Тази мъдрост той предал на своите ученици, чрез които е било възможно тя да бъде предаване от уста в уста. И всеки е могъл да допълни другаря си. (Баал Сулам, «Науката кабала и нейната същност»).

Един: Един е Творецът, включващ в себе си цялата действителност във всички времена, всичко произлиза от Него, съвършения, независимо от това, че на нас творенията може да ни се струват несъвършени. Това изследване кабалистите наричат «Един».

Начало на изследването е поставил Авраам. Той е достигнал до извода (в своята книга «Книга на създаването»), че няма две власти, власт на доброто и власт на злото, а всичко се управлява единствено от добро. (Баал Сулам, «Общ характер на науката кабала»)

Книгата Зоар. Предисловие (съкр. вариант):

Авраам – това е корена на милосърдието в душите, затова той поправил общата душа (Шхина), правейки я пригодна за напълване със светлината на милосърдието.

Но ако светлината на милосърдието (хасадим) е останала в душите на учениците на Авраам («народа на Израел», групата създадена от Авраам), те не биха могли да реализират своето желание за получаване (да се насладят).

Затова поправянето чрез милосърдие още не е завършен Замисъл на Творението, доколкото главното в Замисъла на Твореца е да наслади творенията именно чрез получаване на напълване от Него.

Когато ненавистта е за благо

Зоар, глава „Шемот”, п.250: …Казал Творецът: „За да не се смесят, което е добро, дванадесетте колена с останалите народи и да не остане несъвършенство във всички светове.“

Какво сторил Творецът? Накарал всички тях да се местят от место на место, до момента, в който се спуснали в Египет. И така се заселвали в свои жилища, сред непреклонен народ, който презирал обичаите им и се гнусял да влиза в родствени връзки с тях, да се смесва с тях, защото ги считали за роби.

Както мъжете, така и жените изпитвали отвращение към тях.

Дотогава, докато всички не станали съвършени в праведното семе, без смесване с външни лица . В опитите за освобождаване от егоизма е налице изясняване на статута му , но съществува и изясняване на своето състояние, когато желаем да останем (да се приспособим) в егоизма.

Ако аз желая да остана в егоизма, тогава егоизмът ме изтласква, посредством своята ненавист, към мен, към усещането на точката в сърцето ми – част от Твореца, която му е противоположна.

Както е написано: „Фараонът приближил (чрез угнетението) народа на Израел към Твореца”. Как е казано?: „И го създадох Аз, в помощ, против теб” – то е против, но именно с това помага.

Както, когато в 1960-1970г., съветската власт бе насочена към антиционизма, а всъщност така укрепи ционизма. Именно злите сили (обратната страна на Твореца) помагат за изясняването на злото, а не открито от Твореца и висшата светлина.

Изгнанието, това е промеждутъчно състояние на човека, между степените, когато се разкриват, вътре в него, и египтяните, и Исраел – един против друг – а той се намира в средата, като изясняващ тези свойства.

Той пребивава в изгнание, под властта на египтяните. От една страна, него го влече към египтяните, но те го отблъскват, защото в него има „семето на Израел”.

Тоест, желанието за наслаждение презира и отблъсква намерението за отдаване, не го желае и се стреми да действа само заради получаване. Именно, това е ненавистта на народите, по света, към Израел.

Съществува и обратното обяснение, когато човек вече преминава към желанието да отдава и отъждествява себе си с него, приближава се към изхода от Египет, тогава самият той не желае да се свързва с египтяните (народите).

Вече е завършила властта на египтяните над него – той не се стреми да бъде като тях – и вече самият не желае да се съедини с тези, сред които все ощеживее. Фараонът получава удари, в неговите очи.И тези удари му помагат да бъде над връзката с Фараона.

И тогава той се отделя от египтяните не защото, те го отблъскват, а защото той ги отхвърля , приближавайки се към изхода от Египет.

Творецът извършва, в нас, (във всеки един човек по света!) такива изяснявания, от двете страни, за да ни стане ясно към какво се стремим: към егоизма или към отдаването.

Народите по света изпитват ненавист към искрата, останала в народа на Израел, от нивото на отдаването, отблъскват го, но благодарение на това народът на Израел се е съхранил. И въобще не заради това, че той самият, някак си, пази себе си.

Както пише Баал аСулам, той съществува подобно на орехи в чувал, които са съединени не с любов, а принудително, чрез външна ненавист.

От урока по книгата Зоар, 18.04.2010

"Скок от покрива" с парашута на Твореца

Придвижване в духовното става само при отхвърляне на всичко земно, егоистически разумно и приятно. При отблъскване от него.

„Духовното мнение е обратно на мнението на земните жители“, противоположно на твоето сегашно състояние в чувствата и логиката.

Да се издигнеш на следващата духовна степен е все едно да скочиш в пропаст, с надежда изцяло в Твореца. Това не е фанатизъм, а придобиване на свойството „вяра над знанието“.

„Да скоча от покрива“ – означава, че аз въздигам отдаването над получаването. Колко съм способен да отдам, без да оставя за себе си нищо, освен необходимото?

Ако, въпреки своите желания и грижа за себе си, аз мога да се издигна над тях в намерение за отдаване, обединение с групата и със света – това означава, че аз се старая да бъда „над знанията“.

Знание се наричат желанията и мислите, които се пробуждат в мене всеки миг от егоистичните ми свойства.

Затова аз трябва да се старая през цялото време да насочвам себе си към отдаване, към обединение с групата.

Тъй като, само обединявайки се един с друг, ние достигаме общото поле на нашето взаимно отдаване, формираме нашето общо желание да отдаваме, в което се разкрива Твореца.

Ние създаваме помежду си поле на светлината Хасадим, силата на поръчителството и в това поле става разкриването на светлината Хохма.

Откъс от урока по книгата Зоар, 20.04.2010