Entries in the '' Category

Няма пространство без желание

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако аз ненавиждам „Египет” вътре в мен, как да се справя с това, та нали той също е част от мен?

Отговор: Целият свят е част от мен. Аз трябва да проверя, с какви желания, стремежи и сили мога сега да работя, за да се предвижвам към целта, а с какви сили, желания, мисли и свойства трябва да се разделя, да се отдалеча от тях, за да се приближа към целта.

Аз съм длъжен да си изясня, от какво трябва да се отдалеча, а към какво да се приближа. Моето движение се определя от това, от какво ще се отделя и с какво ще се съединя.

До колкото става дума за нашето общо желание, с което аз не знам какво да правя, то аз си го изяснявам – с какво желание аз искам да се съединя, а с какво – не.

Картината на духовния свят, която ние си представяме, ни се струва подобна на нашия свят, в който ние преминаваме от един обект – към друг, от едно място на друго.

Но духовен свят означава, че аз се намирам вътре в едно огромно желание, състоящо се от всевъзможни желания.

Аз пребивавам във вътрешността на пространството, пълно със желания, и няма празно място между тях. Няма пространство без желания.

За това, намирайки се в самата дълбочина на желанията, където няма нищо освен тях, аз съм задължен само да ги сортирам, с кои от тях искам да осъществя връзка, а с кои – не. Това се нарича мое движение.

Та нали цялата реалност – това е желание, сфера, вътре в която ти съществуваш. Няма нищо друго. С едно желание съм свързан повече, с друго по- малко, а някои от тях даже ги отблъсквам от себе си.

Това означава, че аз се смесвам в духовното, извършвам някакви действия, някакво движение. Какво е това „издигания”? Когато аз си изяснявам все повече желания и се съединявам с тях. А с други желания съм свързан по-малко.

Но аз се намирам сред всички тези желания, вътре в материята, в която са ме поместили с мъничка искрица светлина, давайки ми възможност да проведа изясняване.

За това цялата ни работа се състои в изясняване на желанията, вътре в които ние съществуваме – кои от тях мога да използвам за отдаване, а кои не съм способен, и за това ги отхвърлям и не ги използвам.

Ами, че ние не можем да излезем от това поле на желанията и няма свободно пространство между тях. Свободно пространство се нарича неизясненото желание, което ти не виждаш, не различаваш в него нищо.

От урока от книга Зоар. 20.04.2010

Светлина на бъдещето

Чета Зоар и искам да проникна в неговата вътрешна картина. Какви са тези желания? Какви свойства?

Искам напълно да изтрия този материален, измислен свят, тази въображаема картина.

Искам вместо нея през цялото време да си представям истинската картина – за да я видя, ако сега би се извършило разкриването и.

Искам да се стремя към нея като дете, желаещо да стане възрастен. Тогава ще видя не тези земни образи, а свързаните в мен свойства и желания.

С този стремеж аз пробуждам светлината, връщаща ме (уподобяваща) към Твореца.

Не трябва да мисля за тази светлина – стремежа да видя истинската картина ще я предизвика.

Въобще, няма светлина връщаща ни към източника! Има напреднала картина на света, следваща по-висока степен, която в сравнение с моята се нарича светлина.

Ако се впечатлявам от по-вътрешните картини – това се нарича светлина по отношение на сегашната картина.

Светлината възприемаме като особено възбуждане в желанията. Светлината, както и желанията, записваме с букви.

Стремя се към светлината – това означава «Аз се стремя към по-издигнато състояние на отдаване». То за мен е светлина.

Откъс от урок по книгата Зоар, 19.04.2010

Разкриването – само чрез усилия

Разкриването идва чрез полагането на усилия. Единственото, което ни е необходимо при четенето на «Зоар» – това са усилията.

Стараейки се да разпознае в себе си свойствата, за които разказва «Зоар», човек прониква към по- вътрешен екран в себе си, в по- дълбоката картина на света – и там става разкриването на Твореца.

Тези разкривания се случват не заради смисловите обяснения и коментари, които човек прави върху текста.

Четейки текста, човек усеща в себе си нов свят, дава чувствени, вътрешни обяснения на текста – при условие, че се насочва към все по- вътрешно състояние.

По – вътрешно състояние означава, че той все повече свързва описваното със своите вътрешни свойства, вижда ги в себе си, открива всяка дума като насочваща го към нейното свойство и действие: «12 колена», «Яаков», «пустиня», «кладенец».

Чрез своите усилия, той разкрива истинското тълкуване – затова Кабала се нарича Тора – Емет, Тора на Истината.

Такова разбиране на текста е невъзможно да бъде предадено с думи. Само със собствени усилия, всеки ще може да го разкрие в себе си, в своите нови, възникващи под въздействието на усилията свойства.

Откъс от урока по книгата „Зоар“, 19.04.2010