Ручей, напояващ душите
Зоар, глава „Ваера“, п.424: „…Плодовете от работата на Твореца произлизат от тази река, която извира и тече от Едена, т.е. Зеир Анпин, и това са душите на праведниците”.
И това е успех (мазал), когато всички добри благословии и благословенни дъждове текат (нозлим) от нея и оттам излизат.
Както е казано: „За да полея градината“, тъй като тя се разлива (мезил) и полива отгоре надолу, доколкото синовете зависят от този успех (маз́ал) и от нищо друго…
Всички наши степени на издигане и поправяне зависят от „успеха“ (мазал) – светлини, идващи свише „по капки“, една след друга, които се отделят от брадата на Арих Анпин от неговата глава. И доколкото те идват с прекъсване, ние имаме възможност да се поправим.
Нашето поправянето става постепенно, стъпка по стъпка, поради това, че висшата светлина идва към нас на малки порции, нали човек не е способен изведнъж с рязко движение да се освободи от своя егоизъм. Това е невъзможно, това е цялата наша природа!
Затова, при нас настъпва обременяване на сърцето, ние го преодоляваме, след това то отново настъпва и ние го преодоляваме и така „капка по капка“ ние получаваме поправяне.
И всичко това благодарение на разкриване на капчука от светлина Хохма, който носи към нас ручея (Зеир Анпин), извиращ от Едена (Бина) и напояващ нашите души.