Entries in the '' Category

Ручей, напояващ душите

Зоар, глава „Ваера“, п.424: „…Плодовете от работата на Твореца произлизат от тази река, която извира и тече от Едена, т.е. Зеир Анпин, и това са душите на праведниците”.

И това е успех (мазал), когато всички добри благословии и благословенни дъждове текат (нозлим) от нея и оттам излизат.

Както е казано: „За да полея градината“, тъй като тя се разлива (мезил) и полива отгоре надолу, доколкото синовете зависят от този успех (маз́ал) и от нищо друго…

Всички наши степени на издигане и поправяне зависят от „успеха“ (мазал) – светлини, идващи свише „по капки“, една след друга, които се отделят от брадата на Арих Анпин от неговата глава. И доколкото те идват с прекъсване, ние имаме възможност да се поправим.

Нашето поправянето става постепенно, стъпка по стъпка, поради това, че висшата светлина идва към нас на малки порции, нали човек не е способен изведнъж с рязко движение да се освободи от своя егоизъм. Това е невъзможно, това е цялата наша природа!

Затова, при нас настъпва обременяване на сърцето, ние го преодоляваме, след това то отново настъпва и ние го преодоляваме и така „капка по капка“ ние получаваме поправяне.

И всичко това благодарение на разкриване на капчука от светлина Хохма, който носи към нас ручея (Зеир Анпин), извиращ от Едена (Бина) и напояващ нашите души.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 07.04.2010

Бродят духове по световете…

Зоар, глава „Иша ки тазриа“, п.117: „…Ние учихме, че има висши духове – от тези, които са произлезли от левия дух на първия Адам”.

Те не се прилепят долу към този свят, а висят във въздуха и чуват това, което чуват отгоре. И от тях, се ръководят други духове, които са долу, в този свят, показващи се на хората в съня им, като ги осведомяват.

Разбира се, не става дума за хора, които виждат това в съня си. Книгата Зоар не казва нито дума за нашата реалност и нашия свят.

Постепенно, продължавайки да четем все по-вече и по-вече, ние започваме да чувстваме, че се намираме в някаква система, в която действат сили и желания.

Когато човек види, че е свързан с тях и действа чрез тях, той се усеща, като че ли е облечен в определен образ, сила, характер, наречен на някакво животно, птица или растение.

Разбира се, това не е животно, птица или растение, които ние виждаме в нашия свят. Но така човек усеща частите на духовната реалност, духовните сили, привеждащи го в действие.

Затова книгата Зоар описва това в такава форма. На практика, тази форма е най-близка до това, което ние ще започнем скоро да познаваме, в началото на нашето усещане на духовния свят.

Откъс от урока по книгата Зоар, 14.02.2010

Запознаване с двата свята

каббалист Михаэль Лайтман 001Въпрос: Може ли  да обясним на децата духовното значение на думите и разказите в Тората?   

Отговор: Децата са готови за това повече от възрастните. Те развиват своите усещания, своите органи на чувствата.   

За тях няма проблем да започнат да възприемат езика и термините. Та нали ние им говорим думи, които те за първи път чуват?!

Ти можеш да покажеш на детето стъклена чаша и да кажеш: „Това е чаша”.   

А можеш да му обясниш, че „чаша” – това е усещане в себе си на някакво желание.  

И детето ще възприеме тези понятия, защото то няма още никакви определени понятия за нашия свят. 

Или можеш да кажеш, че чаша се нарича стъклен съд, който ние напълваме, и чаша се нарича моят вътрешен съд, който искам да напълня.

Детето възприема това естествено и няма да се обърка, защото децата нямат двузначно  възприятие, както възрастните.    

Децата се развиват в нашия свят точно така, както ние трябва да се развиваме в духовното. Това е онзи същият път, същият маршрут.

От урок по статия на Баал Сулам  „Изгнание и освобождение”.12.04.2010

Преди последното разкриване

Народът на Израел води началото си от Вавилон, където Авраам разкрил висшата сила на природата и започнал да разпространява знанието за Твореца, за целта на творението, за целта на човека и обществото.

Всичко това е, за да се издигнем над нашия свят, а не да приличаме на животните, които живеят и умират, живеят и умират.

Той разбрал, как да се издигнем над този живот и кръгооборотите на животинското тяло, което е смъртно, достигайки висшето, духовно измерение, което се намира над този животински живот.

Това знание, Авраам започнал да разпространява сред всички жители на Вавилон, като събрал около себе си хиляди хора. Всички те, групата, която той събрал, се нарекли «домът на Авраам».

Групата изминала дълъг път, нараснала, и започнала да нарича себе си народ на Израел. Това не е обикновен народ, като всички останали народи по света, които се обединяват по естествен начин.

Към «народа на Израел» може да се присъедини всеки, който се стреми към обединение, за да разкрие в него Твореца – силата на отдаване и любовта.

Затова тази група (или народ) може да се намира в две състояния: изгнание – когато те искат да се обединят, но все още не са го постигнали, и освобождение – когато постигнат обединението (като един човек, с едно сърце с общо поръчителство «аравут») и разкрият Твореца в себе си (БОРЕ от думите БО – ела и РЕ – разкрий). И по – нататък те се издигат по стълбата на по – голямо обединение и постигане на отдаване, до цялостно поправяне на Егото на любов към ближния – състояние на сливане (двекут).

Като резултат, цялото човечество също трябва да се присъедини към тази група и заедно с тях, да се присъедини към Твореца.

До днес сме преминали през четири изгнания и три освобождения и се намираме преди последното освобождение, тоест – последно, окончателно и пълно разкриване на Твореца – от всички заедно и от всеки поотделно!

Откъс от урока по статията на Баал Сулам «Изгнание и освобождение», 11.04.2010