Нашите мисли и желания са свързани помежду си. Някой сега мързелува по време на четенето на Зоар и с това отслабва останалите. И той ще получи наказание за това – на него ще му бъде още по-тежко да учи.  

Ние се намираме в една обща лодка и аз или правя дупка в нейния борд, или се опитвам на колкото съм способен със своето намерение, да движа нашата обща лодка.   

И колкото моите сили са по-слаби, колкото на мен ми е по-тежко, но аз преодолявам всички тези пречки, толкова по-големи усилия внасям в общите усилия да притегля светлина. 

Аз въздействам с тях на всички останали, а от другите това се завръща обратно към мен и аз печеля! 

Затова колкото е  по-тежко в учението, толкова по-добре! Аз трябва да чувствам своята отговорност, та нали ние като че ли сме подписали групов договор за взаимно поръчителство, и това трябва да ме задължи да действам.

Невъзможно е да се чете Зоар сам, на мен ми е необходимо обкръжение. Обкръжение – това са хора, намиращи се по целия свят и очакващи резултати от учението!

Творецът е пробудил няколко милиона човека в различни части по света, които четат заедно с нас книгата Зоар. И всеки от тях пред своя телеекран е длъжен да разбере, че ако сега  го мързи, то влияе на останалите! 

И това престъпление ще се върни при него и ще го отблъсне от постигането на целите в такава степен, в каквато е нанесената на всички нас вреда.  

Затова ученето – това не е просто моя лична работа. Сега ние всички заедно се стремим да привлечем окръжаващата ни светлина и с нейна помощ да придвижим нашия кораб към целта.   

Говори се, че трябва да се достигне такава любов към ближния, че да му дадеш последната си възглавница, ако той ти я поиска.

И помисли, другарят ти иска да се предвижва към духовните цели и вие вървите заедно в едно направление, но изведнъж ти го изоставяш! Какво наказание се полага на такъв предател?!

Откъс от урока по книгата Зоар, 08.04.2010

Filed under: Духовна работа в група, Духовност, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - No Comments→

Ако поискам заедно с другарите си да разкрия в себе си вътрешните свойства, за които се разказва в книгата Зоар, то те ще се разкрият.

Трябва само много силно да поискам, за да може това свойство на взаимно отдаване, любов и поръчителство да се разкрие във всеки от нас и аз да въздействам на частите от своята душа, виждани от мен като чужди хора, за да пробуди себе си всеки от тях.

Ти – това е част от мене, но аз не мога да действам направо в тебе, ние сме разделени от егоизма, като с преграда.

Аз нямам достъп до тебе, до частите на своята душа! Какво да правя? Само в рамките на възстановяване на душата, аз ще разкрия в нея Твореца, висшия свят!

И тогава аз търся, как да ти повлияя, за да накарам тебе – моята част, да съживиш себе си.

Аз ти въздействам и когато ти поправяш себе си (съживяваш се) – това съм направил аз и затова тази част ми принадлежи! Така аз присъединявам към себе си цялото творение.

Казано е, “земния другар – това е духовното твое” (гашмиют ахавер зе руханиют шелха) – т.е. възбуждайки го към поправяне чрез земни въздействия, аз самият толкова духовно приближавам към себе си част от своята душа.

И така действа всеки – той възвръща всички останали към себе си. Излиза, че аз никога не работя срещу който и да е друг!

Отдавайки на другите и обичайки ближния, аз се отнасям просто в друга, правилна, “егоистична” форма към частите на моята собствена душа – нали по-късно ще ми се разкрие, че те са мои.

Както ненавиждах съседския син, който не ми даваше покой със своето свирене на пиано, а сега изведнъж разбирам, че на практика – това е моето собствено дете.

И сега горчиво се разкайвам за своята ненавист и затова съхранявам грешките и престъпленията от миналото и ги превръщам в заслуги.

Така и ние сега, на етапа подготовка към духовно разкриване, разкриваме своите грехове – своята ненавист към всички, а след това ги изправяме, узнавайки, че всичко това е – наше собствено.

Откъс от урока по книгата Зоар, 06.04.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Книга Зоар, глава “Ваера”, п.360: “Нозете на своите благочестиви охранява Той”.

Има се предвид един праведник (хасид) – Авраам, когото Творецът винаги е съпровождал, така че никой да не може да му причини вреда.

“А нечестивите в тъмнина ще загинат” – това са ангелите, които уби Творецът в същата тази нощ, когато ги преследваше Авраам.

Свойството Хесед (Авраам) – това е основа на всички останали изправления, това е първото свойство, което се проявява в изправящият се егоизъм.

Затова ние го считаме за “баща на народа Исраел” – баща (основа) на народа (всички трайни изправления) Исраел (яшар-ел, водещи човека към Твореца).

Откъс от урока по книгата Зоар, 06.04.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Разделянето на народ на Израел и народи на света, за което пише Баал Сулам в своите статии, може да се разбира както във вътрешен, така и във външен смисъл.

Във вътрешен смисъл – така се разделят свойствата  вътре във всеки човек, като Исраел е стремеж «направо към Твореца», пробудилата се точка в сърцето, а «народите на света» са неговите получаващи желания.

Всеки човек, ако в него се е пробудила точката в сърцето, стремежът към разкриване на Твореца, може да бъде наречен Исраел («направо към Твореца»), а ако не се е пробудила – той е от «народите на света»  (стремеж към всякакви други цели).

И всички хора,  могат да бъдат разделени така – на Исраел и други народи. Подобно на това, което се е случило някога в древен Вавилон.

Но сред останалите, в които засега не се е пробудила точката в сърцето, науката Кабала първо трябва да се разпространява сред материалния народ на Израел, а след това – сред другите народи.

Макар че, сред народите на света има 10 колена, които са паднали на нивото «народи на света» от висотата на  Първия Храм (мохин де хая).

Откъс от урока  по статията на Баал Сулам «Изгнание и освобождение», 08.04.2010

Filed under: Ежедневен урок - No Comments→

От книгата на Баал Сулам «Домът на Портите на Намерението»: «На четвъртия ден на  творението станало  намаляване на Луната.

Защото в началото Зеир Анпин и Нуква били като две големи светила, стоящи на еднакво стъпало, «гръб с гръб».

И имала Нуква пълен духовен парцуф в 10-те сфирот от обратната страна – тоест в нея се намирали духовните съсъди. И защо тогава, в нея не е имало светлини?

И когато Луната се оплакала и казала, че двама царе не могат да използват една корона (Кетер), било й казано: «Иди и намали себе си!»

И тогава тя се върнала отново в точката под Есод на Зеир Анпин, където била преди.»

Малхут (творението) помислила, че може да бъде като Зеир Анпин и да свети като Него, но не могла да го направи. Тя се издигнала до Бина, за да получи светлина, подобно на Зеир Анпин, но се оказала неспособна на това.

Защото в Зеир Анпин съществува свойството отдаване – неговата природа е светлината Хасадим, и затова, Той се чувства в съвършенство и при липса на светлината Хохма. И свети, когато пожелае със светлината Хохма, защото в него винаги има светлина Хасадим.

А Малхут, тъй като няма светлина Хасадим, се чувства в светлината Хохма като в тъмнина. В това се състои оплакването на творението (китруг аяреах): « Мога да се издигна до самия свят на Безкрайността, но ако нямам светлината Хасадим, светлината на отдаването, светлината Хохма няма да свети, и аз ще усещам още по – голяма тъмнина».

Кога откриваме, че се намираме в тъмнина? Именно тогава, когато искат да ни издигнат! Издигат ни малко нагоре, и ние чувстваме как не ни достигат поправени желания, светлината Хасадим! Точно това се възприема като тъмнина.

Ние усещаме тъмнината не, когато падаме надолу, а когато се издигаме, но без одеждите на Хасадим, светлината на любовта и отдаването. Това, което смятаме за падение – точно то всъщност е подем, само че непоправен!

А това, което ни се струва, че е подем – всъщност е падение, защото получаваме онова, което ни дават в нашите получаващи желания.

В «този» свят всичко е наопаки!

Откъс от урока по книгата «Бейт Шаар Каванот», 07.04.2010

Filed under: Духовност, Ежедневен урок - No Comments→