«Зоар», глава «Беаалотха», п.10: Действие означава жертвоприношение…

п.11: Когато свещенникът възнамерява да запали свещите долу и донася благовонната смес за прекадяване, в този час светят висшите свещи, т.е. сфирот, и се свързва всичко в едно, и радост и ликуване изпълват всички светове, както е казано: «маслото и благовонията радват сърцето»

Главната духовна работа е жертвоприношението. Думата «жертвоприношение» (курбан) означава «приближаване» (каров).

Ние вземаме своето желание да се насладим, измерваме го, проверяваме каква част от него можем да «принесем в жертва», тоест да го приближим до свойството отдаване като го «убиваме», освобождавайки го от предишната му егоистична форма, когато е било «животно», живеещо само заради себе си.

Искаме да го повдигнем на стъпало, където ще бъде използвано от човека – от животинско ниво да го повдигнем на човешко.

В този смисъл всички жертвоприношения от неживо (сол и вода), растително (зърнени храни) и животинско ниво (птици и животни), принасяни в Храма, тоест в поправената Малхут, са за съединяването на Малхут и Зеир Анпин.

Но, става дума за желанията вътре в човека, в техните всевъзможни форми, които ние от егоистични поправяме на отдаващи.

Затова ни се струва, че жертвоприношението е убиване, при което се лее кръв и вода – тежка, мръсна и жестока работа.

И наистина е така – поправянето на нашето егоистично желание е мръсна работа. Както е казано: «Ще дойде майката (Бина) и ще пречисти сина». Така и ние трябва да привлечем висшата светлина, за да извърши тази работа над нас.

И тогава, започва работата чрез силите Коен, Леви, Исраел: песнопения, тръбене на рог и запалване на свещите – сфирот, които ще засветят от Зеир Анпин в Малхут.

Не е необходимо човек сега да знае всички подробности на тази работа. Когато получи тези свойства, поправени от обкръжаващата светлина – ще види как работи всичко това.

Трябва само да наблюдаваме работата на Твореца! Той ще води заради нас тази война с Фараона – ние трябва само да пожелаем това да се случи…

Откъс от урока по книгата «Зоар», 16.02.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →