Въпрос: Казвате, че Кабала дава възможност на човека да постигне вечен живот. Но ние виждаме, че кабалистите също умират. Как така?

Отговор: Кабалистът умира в твоите очи, защото не виждаш неговия живот на кабалист. Ти виждаш само част от него – животинското тяло, което, разбира се, умира, както всяко животно.

Вечно остава да живее неговата божествена, духовна част, която той е развил в себе си. В мига, в който я открие, тя става негова и му дава чувството за вечно съществуване. Вечно е свойството на отдаване, което е придобил, желанието за отдаване.

Ние започваме постепенно да долавяме това с приближаването до махсома, когато в нас се появява предчувствието за отдаване.

Светлината, която започва да достига до човека, му дава усещане за това, какво значи малко да се издигнеш над материята и да мислиш по – различно, да се отнасяш към другите от гледна точка на отдаването.

Той все още не се намира в отдаване, но вече може някак си да се докосне до нея. И тогава, в него се появява предчувствие, че може да се включи в това свойство – усещане, което принадлежи на вечността.

А дотогава, той не възприема. Светлината не се е приближила достатъчно до човека и всичко това ще бъдат празни приказки за него. Той ще поиска да хапне, да си почине, а вечността – тя е много далеч от мен, аз не я чувствам.

Само, когато започне да усеща отдалеч дъха на светлината, като полъх на вятър, той започва да разбира,че в Кабала е заключено освобождението от ангела на смъртта. Когато светлината се приближи към човека, тя му носи чувството за вечно съществуване.

Това е начално условие за единственото свободно действие, което можем да изпълним. А иначе – за какво ти е свобода? Какво още имаш да правиш в своя живот, в животинското тяло?

Всичко останало правиш не ти, а отгоре го извършват над теб. Единственото, което можеш да направиш сам, е да достигнеш вечността.

Отдаването е вечно, а получаването – временно. Светлината Хохма не идва при нас завинаги, а само, ако бъде възприета вътре в светлината Хасадим.

Затова, за да постигнем вечността, преди всичко трябва да придобием желания за отдаване, и тогава, в тях, можем да почувстваме своя живот – вечен.

Откъс от урока по статията на Баал Сулам «Свобода на волята», 15.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →