Въпрос: Как мога да отдавам на другите, ако съм длъжен да усещам техните желания като свои собствени? Получава се, че аз ще отдавам на самия себе си?

Отговор: Не, аз все пак ще ги усещам именно като свои, но разликата между мен и тях си остава. Остава ненавистта, а над ненавистта – аз строя мост на любовта! Вътре в мен съществува желание към себе си и против тях. Върху него има екран и отразена светлина, желание да напълня тях, а не себе си.

И когато аз  напълня тези желания ще бъде с намерението за отдаване. Усещането към себе си  и тях против себе си, а също и желанията им като свои, се превръщат в духовен парцуф на моята душа.

Всички желания, намиращи се извън мен, сега влизат в „тялото” на моята душа, тъй като ги напълвам, за да ги отдам. И само тях мога да напълня, защото сам аз участвам в това като напълващ, като глава – ”рош на парцуфа”! А цялото ми тяло са чуждите желания. Ако трябва да нарисувам духовния парцуф, то неговата глава това съм аз в оригинал, а тялото са желанията на всички останали хора.

А иначе кого трябва да напълвам, за да отдам – самият себе си?! Аз привличам светлината, за да отдам чрез себе си на всички тях, тоест аз съм главата, която решава така да направи. И когато ги напълвам, аз ставам спрямо тях като Твореца. Затова усещам  как вътре в това тяло на душата, в техните желания, които са станали мои, се проявява Творецът! Този Творец съм аз! Това означава, че аз се сливам с Твореца. Разбира се тези желания принадлежат на другите хора, а аз ги напълвам, значи аз ставам подобен на Твореца.

Така именно е устроен духовният парцуф: в главата са неговите мисли, неговите желания и желанията на другите и решенията как да постъпим, но в тялото са желанията на другите, които са станали собствени („обичай ближния като себе си”). Затова той усеща в това тяло сливането с Твореца и своя нов свят.

От урока по статията на Баал Сулам  „Даряването на Тора”, 27.04.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →