Чета Зоар и искам да проникна в неговата вътрешна картина. Какви са тези желания? Какви свойства?

Искам напълно да изтрия този материален, измислен свят, тази въображаема картина.

Искам вместо нея през цялото време да си представям истинската картина – за да я видя, ако сега би се извършило разкриването и.

Искам да се стремя към нея като дете, желаещо да стане възрастен. Тогава ще видя не тези земни образи, а свързаните в мен свойства и желания.

С този стремеж аз пробуждам светлината, връщаща ме (уподобяваща) към Твореца.

Не трябва да мисля за тази светлина – стремежа да видя истинската картина ще я предизвика.

Въобще, няма светлина връщаща ни към източника! Има напреднала картина на света, следваща по-висока степен, която в сравнение с моята се нарича светлина.

Ако се впечатлявам от по-вътрешните картини – това се нарича светлина по отношение на сегашната картина.

Светлината възприемаме като особено възбуждане в желанията. Светлината, както и желанията, записваме с букви.

Стремя се към светлината – това означава «Аз се стремя към по-издигнато състояние на отдаване». То за мен е светлина.

Откъс от урок по книгата Зоар, 19.04.2010

Filed under: Зоар | Add Comment →