Пространство за светлината
Въпрос: Как на практика ще се промени моят поглед, когато изляза от егоистичната любов и видя света през желанията на другите – ще виждам друга стая, друга чаша, която е пред мен, и всички хора – други?
Отговор: Животното, в това число и аз, си остава животно. Ти оставаш в точката на своето „Аз’’, но към нея добавяш съвършено друг орган (съсъд, кли) на възприятие – желанията на други хора.
Творецът създал желание, състоящо се от десет части (сфирот, АВАЯ ). И сега аз се усещам в него, само че усещам най – ниският слой на това желание ( черната точка ).
Аз се раждам, живея, умирам – връщам се в онези същите десет сфирот на своя егоизъм, в усещането на този свят – от поколение в поколение, от живот в живот (от парцуф в парцуф), преминавайки във всеки един през едни и същи състояния: зародиш, захранване, израстване (смърт – смяна на парцуфа) – и пак отново: зародиш, захранване, израстване…
А как да почувствам света не от моята черна точка, а чрез желанието на другите хора, намиращи се извън мен? При това „Аз” все едно ще остана, моят свят няма да се промени!
Все пак ако изчезна, относително какво ще усещам другия? Аз трябва да го усещам срещу себе си, противоположен ми и ненавистен, все повече и повече.
Няма по-голяма ненавист от онази, която се разкрила в групата на рабби Шимон. И когато над нея те построили любов помежду си, постигнали разкриването на светлината на Зоар.
Огромната ненавист в нея и огромната любов над нея, дава различието между тях, в което свети Хохма, светлината на постижението.
Вътре – огромен егоизъм, а над него екран – само така може да се разкрие голямата светлина.
От урока по статията на Баал Сулам ‘’Даряване на Тора’’ 26.04.2010
4 Comments
Discussion | Share Feedback | Ask a question
You must be logged in to post a comment.
Laitman.com Comments RSS Feed
Здравейте,
От няколко месеца се занимавам с Кабала и се опитвам да се боря с егото си ден след ден. Понякога успявам бързо с ежедневните неща, друг път нещата се получават по-бавно, но като цяло за сега мисля, че успявям да се справям със себе си и реакциите си спрямо хората около мен. От известно време обаче имам проблем, с който не мога да се преборя вътре в себе си и по тази причина моля за съвет.
Имам колега в работата ми, с който ми е много трудно до се разбирам по няколко причини – той се държи подигравателно и надменно спрямо всички, винаги търси грешките на хората за всичко като постоянно ги иронизира, прави всичко, за да дразни хората, които са покрай него и т.н. Преди много години аз се държах с хората по същия начин, така че разбирам защо го прави – така се чувства пълноценен, тъй като няма друга основа в живота си. Както казах аз бях същата, но се случи нещо, което промени нещата – бях на ръба между живота и смъртта, след което прекарах тежко възстановяване, но вече всичко е наред.
Какъв е бил животът на този човек аз не знам, но това, което виждам ежедневно в него честно да си призная много ме ядосва и то не само, когато е отправено срещу мен. Не искам да му отвръщам със същото, но в много случаи едва се сдържам, защото това е всеки ден по 8 часа. Много пъти съм си мислила върху този въпрос и всеки път си обещавам да се опитнвам да го разбирам повече и въпреки неговото отношение да му отговарям с добро, но невинаги успявам.
Въпросът ми е какво да направя и как да постъпя, за да започна да гледам на него по различен начин или как да игнорирам и необръщам внимание на държанието му?
Хриси привет! Сега се усмихвам, но докато те четях с мъка “озаптявах” благословиите към колегата ти -)))))))))))))
Съвета ми (не бих си го позволила, ако не беше поискан от тебе) – няма значение как ще постъпиш – ще подтиснеш мислите / действията си за този човек или не. Проблемите не идват, за да бъдат решени, а за да си зададем въпросите “Защо ми се случва това?” “Защо на мен и защо точно така?”.
Ти си задала съвсем правилно въпроса в края на постинга си – “Въпросът ми е какво да направя и как да постъпя, за да започна да гледам на него по различен начин”. Моите искренни поздравления за него – това показва в много голяма степен “зрялост” за кабала. Търси…
Топъл поздрав и 🙂
Хриси здравей! Кабала казва че всичко идва от един източник от Твореца.Всички проблеми , радости ,щастие и неуспехи.Рав Лайтман обича да използва често фразата “Няма никой освен него”.Всичко е една игра ,един своебразен флирт между Твореца и творението.Разбира се всички проблеми без значение в какви “дрехи” се обличат, хора (в случая) събития, институции болести и т.н са нищо повече от различните проявления на Твореца. Няма да говоря за “Възлюби ближния както себе си” защото това се постига с много вътreшни услия,и особено за хора в началото на духовния си път това звучи много фантастично.Можеш ли да обикнеш врага както себе си.В степента в която разбереш че не можеш, ще разбереш колко си далеч от Твореца.Идеята е тук че ти с собствени усилия се издигаш над всичката омраза ,неприязън и раздразнението което изпитваш към този човеки започваш да строиш любов и отдаване.При това всички тия неприятни усещания към този човек остават .Това се има в предвид да се издигнеш над своята природа.Тук можеш да работиш за изправянето на твоето отношение с хората.Както не забравяй че и въпросния “дразнител”също се намира в неизправено състояние.Отнасяй с него с разбиране, тъй като той дори не знае че има нужда от поправяне за разлика от теб.Ти като в по осъзнато състояние имай добро отношение към него.
Много Ви благодаря Маргарита и Валентин!
Всичко, което казахте ме наведе на размисъл в определена посока, която не ми беше идвала на ум в конкретният случай! Още веднъж Благодаря и Ви желая всичко добро!