Ние работим над желанията си през нощта, в тъмнината на изгнанието, без да имаме сили.

В тъмнината, ние трябва да се подготвим да срещнем утрото, т.е. да намерим кои желания можем да принесем в жертва.

Разбира се, че не става въпрос за физическия изгрев и залез на слънцето или за парчета месо от пожертвани животни, а само за използване на светлината на изправлението, в която човек може да види себе си като свещен съсъд.

Т.е. той ще достигне Храма, ще дойде до жертвеника и бъдейки готов да работи с желанието си, всеки път ще го издига, заради отдаването.

Издигането на частите – “парчетата” от своето желание – в името на отдаването, това е работа по жертвоприношенията.

От урока по книгата Зоар, 25.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →