Кабала говори с познати на всички ни думи, но те имат и материално, и духовно тълкуване.

Когато започнем да изучаваме науката Кабала, ние си представяме всичко, за което тя ни разказва чрез образите на този свят.

След това започваме да си мислим, че тя разказва за духовното по начина, по който си го представяме. Но това, все още не е духовното, а само моите фантазии за него. Аз си представям чертежи и различни образи.

Защото, не е лесно човек да премине към възприемане на духовното само чрез качества и свойства, за които не съществуват време, движение и пространство.

Той не може изведнъж да си го представи по този начин и затова рисува в съзнанието си различни картини и образи. Така преминава от един екран на друг, като на компютър, докато не поправи своето възприятие.

Но терминологията си остава същата. Аз имам хиляда сменящи се екрана, като в «Windows», които се описват със същите думи, но картината се сменя през цялото време.

Отначало си представяш всеки термин като нещо материално, а след това все повече и повече по духовен начин.

Вместо «ръце», «нозе», «прекръдка отляво», «прегръдка отдясно», рош (глава), тох (торс) – ти започваш да си представяш свойства, които нямат материална форма.

Дори в материалния свят, квантовата физика открива, че няма «твърди» частици: електрони, протони, миони – всичко е размазано, това са някакви изчезващи електронни облаци, по – близки до понятието за свойства.

Но наименованията си остават същите, защото няма откъде да вземем други, освен от нашия свят.

Защо трябва да сме дотолкова педантични и да не променяме нито една дума? Защото думата, със своя материален клон обозначава висш духовен корен.

Ако променим думите, ще объркаме връзките между корени и клони. А това вече няма да е наука.

Представете си, че в химията променим наименованията на веществата, а след това ги смесим според дадена формула и направим реакция – в резултат ще получим съвсем друго вещество.

Затова запазваме същия език, но през цялото време се опитваме да приближим възприемането му към по – издигната, истинска духовна форма.

Откъс от урока по статията на Баал Сулам «Изгнание и освобождение», 12.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →