„Зоар”, глава „Бахар (На планината Синай)”, п. 63: „Може да ги използваш като роби завинаги”. Това е заповед (Митцва) да поробиш канаанец. Те са от страната на Хам, който е направил кръвосмешение, както е написано „Проклет да е Канаан, слуга от слугите ще бъде той на братята си…”

Да бъдеш роб също е поправяне. Желание, което може да бъде принудено да изпълнява волята на поправените желания, се нарича „роб, който е близо до своя господар”. Робство е формата на това поправяне, правилен начин на съществуване на желанието.

В момента,  не мога да бъда свободен от някакво желание, нито пък мога  сам да работя с него с цел отдаване. Мога само да го добавя към друго мое желание. Такова желание може да се нарече „дете”, „жена” или „младеж”; то все още не е „човек”, не е „герой”, който може да „преодолява” (човек –Гевер – произлиза от Играбрут – преодоляване, превъзмогване)

Форма на желание, което е способно да работи само под властта на друго желание, се нарича „роб”.

От първата част на Дневния урок по Кабала 4.25.10, Зоар

Filed under: Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →