Творецът непрекъснато обърква човека, поставяйки пред него препятствия в духовния му път.

При това, радостните събития ни объркват още повече, отколкото неприятностите – изведнъж ни се откриват някакви необикновени възможности, успех в бизнеса, увлекателно пътешествие или разни дребни съблазни, сменящи се всяка секунда.

По такъв начин, започваме да разкриваме, че нямаме никаква възможност да управляваме своето състояние без поддръжката на обкръжението, която се нарича “поръчителство” (“взаимна гаранция”).

Ако аз нямам глобална, обща поддръжка, когато хиляди хора по целия свят също се стремят да разкрият Твореца, въпреки всички препятствия, които Той нарочно слага пред нас, то няма да мога да премина “49-те врати” – препятствията, отделящи ме от Твореца и да стигна до последното – 50-тото, където ние, с Него, ще се съединим. (40 – разстояние от Малхут до Бина; 10 – това е моят строеж, общо 50).

Ако не се намирам във връзка с хора, които правят същото, аз съм пропаднал и никога няма да мога да достигна целта. Ще разтегна тази работа в продължението на няколко живота, а за съжаление, това е което в действителност се случва с хората.

Дори традиционната наука днес разкрива, че човешките мисли са свързани едни с други и по необикновен начин се предават от единия край на света до другия.

Учените обясняват, че нашата природа е такава, че ни заставя да мислим синхронно. И ние разбираме, че просто сме свързани един с друг в желанията ни, в една обща мрежа от души, и затова моите мисли и желания се предават на всички останали.

И още повече, ако се стремим към духовна цел, то тази мисъл започваме активно да влияем на всички – тя се разпространява в цялата тази система.

Именно това вътрешно намерение се нарича поръчителство, а не препращането на електронни съобщения един на друг.

Поръчителството е когато аз мисля за духовното, искам го, изгарям, за да могат другите да мислят за същата цел и тогава аз също ще се спася от ангела на смъртта!

А ако те не мислят за това, тогава нищо няма да ми помогне – аз никога няма да мога да направя правилна сметка.

През цялото време ще се отвличам, защото няма да имам основа, свързваща мрежа, която ме удържа в себе си, подобно на майка, държаща в ръцете си младенец. Без това е невъзможно да се достигне нашата цел!

От урока по книгата Зоар, 07.04.2010

Filed under: Зоар | Add Comment →