Зоар, глава “Шемот”, п.177: Руах, облечен в тялото на човека в този свят, е отпечатан вътре подобно на издълбани букви на печат, доколкото това е вътрешна част на тялото.

А тялото се проявява на повърхността, представлявайки външна част и затова в него има само светлина ВАК.

Когато се простира духа от тялото и се повдига в райската градина… той става изпъкнал.

В душите, повдигащи се там, формата е същата, както в тялото в този свят, което се проявява на повърхността.

Подобно е на тесто, излизащо от формичка. Ако формичката е във вид на звезда, то и тестото е във вид на звезда, а ако формата е кръгла, то и тестото излиза кръгло.

Тоест светлината, намираща се в желанията (кли), е била приета вътре в отразената светлина (като духовен съсъд) и затова светлината се е разкрила!

Затова тя получава такава форма, каквато е била в «тялото» (желанието) и дори когато излиза от него, в нея остава спомен (решимо) за формата на желанието, в което е била облечена.

Това вече е особена светлина – не просто абстрактна, проста светлина, която никога досега не е била приемана от тялото. То вече я е приело и поправило себе си в тази форма.

То е завършило това поправяне и сега предишната светлина, която е била в тялото и самото тяло, се намират едно срещу друго. Тялото започва да се поправя по-нататък, в по-напреднали форми, но предишната форма не изчезва.

Предишните форми ни помагат в по-нататъшното поправяне, тъй като пребивавалата в тялото светлина отново се облича в него и помага на следващите състояния.

По същия начин както в този живот ни помага предишния опит от преживяното на предходните степени, макар че следващата степен може да бъде съвършенно друга – така тази същата светлина, тази духовна мъдрост, която някога се е облякла в мен, ми помага в по-нататъшния път.

Всяко състояние остава – «в духовното нищо не изчезва». И всяко изменящо се състояние оставя след себе си форма, помагаща на другите.

Сравнението, изясняването и съединението на тези форми – именно това е, което ни води към мъдрост (науката кабала).

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 15.04.2010

Filed under: Духовна работа | Add Comment →