„Изгнание“ – това е състоянието, когато човек няма анти-егоистически екран, контакт със светлината и затова той не е способен да поправи себе си и да извърши действието жертвопринасяне.

Жертва – това е поправяне на желания. Всеки път човек е длъжен да взема част от своето желание от неживото, растителното и животинското , и да го издига до нивото на човека.

Но в изгнание той няма възможност да поправи никакви желания, той е изцяло лишен от духовни сили, докато към него не дойде обкръжаващата светлина и не го изведе от оттам.

Когато той излезе от изгнание и получи сили да устои на своите желания, да се издигне над тях и да работи заради отдаването – това ще означава, че той вече се намира или в пустинята (засега неговите желания са малки, както в пустинята), или на земята Израел (по – високи желания, работа на най висока ниво).

Мястото, в което човек се оказва, излизайки от изгнание, зависи само от големината на желанието, над което той може да се издигне, за да работи заради отдаването.

Същото това желание, което преди е било пустиня, след 40 години поправяне на отдаване заради отдаването, се превръща в желание, което се нарича земята на Израел – т. е. с него започва да се работи, получавайки заради отдаването.

А докато ние още нямаме сили за поправяне и се намираме „извън земята Израел“ (земя, „арец“ – от думата „рацон“, желание), извън силата да работим със своето желание заради отдаване, то ние само си представяме, какво е това правилна духовна работа. Това означава, че вместо жертвоприношение – в нас има молитва.

Вместо действителна работа със своите желания – ние можем само да молим да ни дадат сила да работим за истинско поправяне.

Откъс от урока по книгата Зоар, 25.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →