Зоар, глава „Шемот”, п.368: Раби Елеезер, по време на поста, молейки се казва: „Открито е за тебе, Творец Всесилен, че принасям жертва за Тебе, която разпалвам със слабостта на тялото си”.

Има голяма разлика – четем ли тези думи по молитвеника или нещо в нас става и ние чувстваме порива към Твореца с тези думи. Вътре в мене се образуват такива чувства, образуват се думи и фрази. Може дори да не знаем езика, сам не зная как се получава, но това в следствие на усилията, ги уподобява на светлината и ни съединява с нея.

Тази реакция на светлината и желанията произлиза от душата, разбира се от мозъка и мозъкът я предава на органите на речта – и произнасяме без да знаем от къде идват думите!

Такава трябва да е истинската молитва, която идва отвътре – от съединяване на светлина и желание, от дълбочината на творението, цялата Танта (пълното кли – таамим, некудот, тагин, отийот), докато дойде до речево изражение.

Разбира се, Раби Елеезер не е чел молитвата от молитвеник, а се е намирал в такова състояние, за което говори Творецът.

До разрушението на Втория храм, народът на Израел се е намирал във връзка с Твореца, в свойства на отдаване и любов, молитвата е идвала от сърцето. Там е и казано: „Какво е това молитва? Работа в сърцето!”.

Но мъдреците на Великото събрание (Антей Кнесет Агдала), знаейки за скорошното падение в егоизма, т.е. скриване на Твореца от всеки, са събрали за нас сборник от молитви – състояние, в което човек трябва да дойде. Те са го нарекли „Сидур” – ред от духовни състояния, до които трябва да се извисим.

Но доколкото ние не сме способни на това, по време на изгнанието – отсъствието на връзка със светлината, Твореца, когато висшата сила се скрива – ние механически четем думите от молитвеника и се опитваме да разберем какво означава духовното.

И само светлината при изучаване на Кабала ще извиси чувства, мисли, усещания, думи, фрази в нашата молитва, ще ни покаже как да работим със сърцето, а не с речевия апарат.

От урока по книгата Зоар, 22.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →