Въпрос: Защо понякога, само след много години, човек започва да чува за необходимостта от обединяване?

Отговор: Ние се намираме в този процес в течение на цялата история.

Цялото ни развитие от поколение в поколение, във всичките ни прераждания, е предназначено да ни доведе до такова състояние, в което ние ще бъдем принудени да се обединим.

История ни е започнала с разбиването на общата душа – на нашия духовен съд.

От тогава, всички тези парчета, се блъскат помежду си, ненавиждат се и не разбират, кои са те, от къде са и защо съществуват. Главното за тях е постоянната борба помежду им.

Постепенно, по етапно, ние трябва да разберем, че поради тази ненавист и нашия егоизъм ние губим много,  до толкова, че сме задължени да се съединим.

Защо? Защото постепенно, в процеса на нашето развитие, ние откриваме, че сме свързани в едно. На нас ни остава или да се избием по-между си, или да живеем в мир. Та какво да правим?…

Но у тези, които усещат стремеж към духовно развитие, съществува проблем. Целият свят се предвижва към обединение по пътя „беито” (в своето време).

От безизходица, разсъждавайки логически, аз виждам, че сме задължени да се обединим. Но от друга страна, аз разкривам, че ние не сме способни на това. Така се усеща целият свят.

Тогава, тези в които се е пробудила точката в сърцето, започват да чуват за онова, че сме задължени да се съединим заедно, и само за сметка на обединяването можем да достигнем духовното. Но ние не усещаме потребност в това.

Излиза, че едни разкриват необходимостта да се обединят, само че не знаят, за сметка на какво. Те нямат за това никакви средства.

А другите имат средство, с помощта на което могат да се съединят, но те нямат вътрешна потребност, каквато има в целия свят.

Явно, тези две групи, външна и вътрешна част, ще е необходимо да се съединят заедно и да се допълнят един друг. Ние им поднасяме методика за обединяване, а те ни дават потребност от съединение.

Така, новороденото предава на родителите си своите потребности, и с негова помощ родителите доставят необходимото за новороденото.

За това външното общество – е носител на вътрешна потребност към обединение, а ние – притежатели на методиката за обединяване. И така ние ще се допълним един друг.

От урока по книгата Зоар, 28.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Криза, глобализация | Add Comment →