Когато човек преминава в духовното такива състояния като „Нова година”, той с всяко ново състояние се доближава до окончателното, поправено състояние.

Ние не можем да достигнем до края на поправянето изведнъж. Постигаме го на части, стъпка по стъпка.

За това всяка година се възвръща състоянието от началото, „Началото на годината”. Така поправянията се натрупват и настъпва общото, крайно поправяне.

През цялото време ние като, че ли се връщаме към едно и също поправяне, отново и отново, подобно на въртящо се колело.

Също както при велосипеда, когато ни се струва, че колелото се върти около себе си, а в същност, благодарение на неговото завъртане, защото се променят външните условия, велосипедът (ние) се придвижваме напред – до постигане на окончателно поправяне.

Откъс от вечерния урока по книгата Зоар, 07.04.2010

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment →