Ние можем да изискваме от светлината всичките необходими на нас поправки и напълнения.

Всичко, за което само можем да си помислим, го има в светлината – та нали това е нашият източник, който ни е създал.

Когато със всички наши действия (учение, работа в групата, разпространение на кабала), ние притегляме светлина и тя започва да ни действа, след някакво време при нас идва усещането, сякаш стоим срещу нещо, непознато.

Това е светлината, започваща да се приближава към нас, независимо, че ние не я виждаме, но я усещаме, как до нас достига нейният „полъх’’(руах).

И тогава ние можем да приложим някакви действия, страхувайки се, да не я загубим – да загубим тая светлина, това усещане.

Така започвам да строя своите отношения със светлината, страхувайки се, че тя ще изчезне – отношения на отдаване. Светлината ми дава да разбера, че ако не искам да я загубя – аз съм задължен да бъда отдаващ!

И аз започвам през всичкото време да се проверявам, старая се да бъда в такова намерение и свойства, за да изляза от своето его. И тогава аз чувствам около себе си или в себе си някакво присъствие на светлина.

Така човек започва да изгражда „сянка” на своето природно, естествено желание да се наслади. Такова упражнение си прави с нас светлината, сякаш ни казва: „Ти искаш да ме усещаш ?! Тогава прави тъка! А ако не – Аз изчезвам…”.

Тази игра постепенно приучава човека да остава в „сянката”, докато това не стане за него, като втора природа.

Сега той иска да бъде в сянка, чувства, че това е особено състояние – извисяване на своите лични разчети. Така от „ло лишма” идват към „лишма”.

Той вижда, че от това състояние полъхва съвършенство и вечност. Тоест, то му е за благо. А след това той започва да цени само това състояние, само това свойство – отдаване и любов към ближния.

Всичко това прави с нас светлината със своята игра – приближавайки и отдалечавайки се, за да бъде сянката ту от страна на светлината, ту от страната на човека; ту човек скрива своето егоистическо желание, ту светлината скрива себе си.

Така човекът постепенно изгражда свой анти-егоистически екран (масах).

 Урок по статия от книга ‘’ Шамати’’ 16.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →