Зоар, глава “Бе-ар”, п.78: Независимо, че той се нарича син, първороден на Твореца, както е казано: «Син Мой, първороден Мой Израел» – не трябва да се изключва от законите на роба, тъй като той е длъжен да служи на своя Отец, на всички служби, които представят славата на неговия Отец.

И така всеки човек е длъжен да бъде син на баща си, да се рови в неговите тайни, да знае тайните в дома му, бидейки в това усърден и да бъде при своя баща роб.

Всичко зависи от това в какви свойства и желания човек пребивава. В малките желания, когато в него още няма екран, той е роб. А когато в него има големи желания и екран, той е син.

Но никога нито една голяма степен не изтрива предишните степени, та нали няма изчезване в духовното! Те съществуват, без да се унищожават една друга.

Каква печалба има в това, че дори в най – голямата степен (гадлут) се съхранява малката степен (катнут)?

В края на поправянето всички те се събират заедно, но не в една картина, която изтрива всички предходни постижения.

Напротив, всички те също съществуват. Само поради това, че започваме да разбираме предходните състояния и да поправяме тези «грешници» – прегрешенията и грешките, те не изчезват.

Ние виждаме колко сме били прави или сме грешили в тях, проклинали сме Твореца или сме Го благославяли.

Всички тези градации на свойствата – крайно десните и крайно левите, от миналото и бъдещето, се съединяват заедно, създавайки ни цялата сила и богатство на разкриването.

Откъс от урока по книгата Зоар, 26.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →