От книгата на Баал Сулам «Домът на Портите на Намерението»: «На четвъртия ден на  творението станало  намаляване на Луната.

Защото в началото Зеир Анпин и Нуква били като две големи светила, стоящи на еднакво стъпало, «гръб с гръб».

И имала Нуква пълен духовен парцуф в 10-те сфирот от обратната страна – тоест в нея се намирали духовните съсъди. И защо тогава, в нея не е имало светлини?

И когато Луната се оплакала и казала, че двама царе не могат да използват една корона (Кетер), било й казано: «Иди и намали себе си!»

И тогава тя се върнала отново в точката под Есод на Зеир Анпин, където била преди.»

Малхут (творението) помислила, че може да бъде като Зеир Анпин и да свети като Него, но не могла да го направи. Тя се издигнала до Бина, за да получи светлина, подобно на Зеир Анпин, но се оказала неспособна на това.

Защото в Зеир Анпин съществува свойството отдаване – неговата природа е светлината Хасадим, и затова, Той се чувства в съвършенство и при липса на светлината Хохма. И свети, когато пожелае със светлината Хохма, защото в него винаги има светлина Хасадим.

А Малхут, тъй като няма светлина Хасадим, се чувства в светлината Хохма като в тъмнина. В това се състои оплакването на творението (китруг аяреах): « Мога да се издигна до самия свят на Безкрайността, но ако нямам светлината Хасадим, светлината на отдаването, светлината Хохма няма да свети, и аз ще усещам още по – голяма тъмнина».

Кога откриваме, че се намираме в тъмнина? Именно тогава, когато искат да ни издигнат! Издигат ни малко нагоре, и ние чувстваме как не ни достигат поправени желания, светлината Хасадим! Точно това се възприема като тъмнина.

Ние усещаме тъмнината не, когато падаме надолу, а когато се издигаме, но без одеждите на Хасадим, светлината на любовта и отдаването. Това, което смятаме за падение – точно то всъщност е подем, само че непоправен!

А това, което ни се струва, че е подем – всъщност е падение, защото получаваме онова, което ни дават в нашите получаващи желания.

В «този» свят всичко е наопаки!

Откъс от урока по книгата «Бейт Шаар Каванот», 07.04.2010

Filed under: Духовност, Ежедневен урок | Add Comment →