Въпрос: Участвал съм във виртуални конгреси и почувствах съединение, така че защо да оставям удобния си диван и да полагам усилие да дойда на конгреса, който ще бъде в началото на май в Ню Йорк?

Отговор: Невъзможно е да се съединя с другите «без да ставам от дивана». Живеем не във виртуален, а в материален свят, и този, който идва на материалните ни срещи разбира колко нужно е това за духовното ни придвижване.

Човек, който никога не се отделя от екрана на компютъра, не е в състояние да си представи какво означава съединение с другите хора.

В науката кабала има закон: духовния корен е длъжен да докосне материалните клони. Затова сме длъжни да реализираме връзка между тях – и във виртуална и в реална форма. Това е изискване в нашия свят.

Затова човек, който не идва на такава среща, то той и не участва в нея. На него само му се струва, че той е с всички, седейки пред екрана на телевизора, но това е заблуждение.

Веднъж в седмицата ние провеждаме виртуално събрание на приятелите, а веднъж на половин година провеждаме събрание «на живо», всички заедно на някой континент и тогава обезателно трябва да участваме в него.

Човек не може да се предвижва без да участва в конгреса, без да получи впечатление от него (решимо). Там става неговото присъединяване към останалите, и тази връзка остава. Сякаш той включва своя щепсел към духовната мрежа и остава включен!

Това не сме го измислили ние, така са практикували векове наред нашите велики Учители, и ако искаме да постигнем същото, ще трябва да ги следваме.

От урок по статията на Баал Сулам „Изгнание и освобождение”, 11.04.2010

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment →