Въпрос: Как мога да позная в каква форма ме обучават свисше?

Отговор: Макар че науката Кабала говори много логични неща и ни открива много нови знания за човека и този свят, за силата, която ни управлява, допълвайки с това нашите знания по психология на човека и общия поглед към света, заедно с всичко това тази наука е предназначена именно за тези, които вече имат духовно усещане – пет духовни „органа на чувствата”: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин, Малхут.

А до появата в човека на тези висши органи на чувствата, Кабала за него не е наука, а зашифровано послание, книга на тайните.

Какво мога да направя, ако не разбирам нито една дума, която е написана там? Аз не се намирам в тази реалност, за да разбера как всяка една дума рефлектира върху мен с конкретно усещане, за да усещам за какво става дума.

Ако такава връзка с изследвания свят няма, това не е наука. Наука – това е когато под мое разпореждане са всичките опитни данни и аз мога да експериментирам.

Затова в началото ние се учим не на това да опознаем тази наука, а да придобием инструменти (келим) за нейното постижение, за усещане на изследвания обект.

Ако моето зрение е лошо, то за да виждам на мен ми необходимо първо да си купя очила, понеже без тях нищо не виждам.

Аз работя, печеля за очила, слагам ги – ето сега аз виждам и мога да слушам пояснения, понеже заедно с тях аз вече разпознавам онова, за какво ми говорят.

Затова има време за подготовка, когато ние работим над себе си, за да влезем в духовния свят, да започнем да го усещаме, до появяване в нас на неговите свойства.

А след това, по мярката на тяхното появяване и развитие в нас, да изследваме този нов свят, подобно на дете, развиващо се в израстването си според новите свойства в него.

На първия етап от създаването на свойствата аз няма за какво да питам, защото нямам способност да разбера за какво се говори.

В това време трябва да питам само едно: правилно ли настройвам себе си, за да привлека висшата светлина, формираща в мен нови свойства. От нейното действие зависи целият мой успех, моето бъдеще.

От урока по книгата Зоар, 29.04.2010

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Бахар (На планината Синай)”, п. 63: „Може да ги използваш като роби завинаги”. Това е заповед (Митцва) да поробиш канаанец. Те са от страната на Хам, който е направил кръвосмешение, както е написано „Проклет да е Канаан, слуга от слугите ще бъде той на братята си…”

Да бъдеш роб също е поправяне. Желание, което може да бъде принудено да изпълнява волята на поправените желания, се нарича „роб, който е близо до своя господар”. Робство е формата на това поправяне, правилен начин на съществуване на желанието.

В момента,  не мога да бъда свободен от някакво желание, нито пък мога  сам да работя с него с цел отдаване. Мога само да го добавя към друго мое желание. Такова желание може да се нарече „дете”, „жена” или „младеж”; то все още не е „човек”, не е „герой”, който може да „преодолява” (човек –Гевер – произлиза от Играбрут – преодоляване, превъзмогване)

Форма на желание, което е способно да работи само под властта на друго желание, се нарича „роб”.

От първата част на Дневния урок по Кабала 4.25.10, Зоар

Публикувано в: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо жените посвещават толкова много време на техния външен вид? Защо е толкова важно за тях да изглеждат красиви в своите очи и в очите на мъжете? Има ли този феномен духовен корен?

Отговор: Желанието на жените за „контене” и разкрасяване произлиза от духовния корен. „Да се разкрася” означава „да се поправя” и да постигна подобие с Твореца, силата на любовта и отдаването.

Този стремеж води своя корен от дълбочината на душата. „Точката в сърцето” ни подтиква да се разхубавяваме и да украсяваме нашата „противна” егоистична природа. Да бъдеш красив, означава, да бъдеш подобен на Твореца. Човек става красив, когато светлината на Твореца го освети.

Защо точно жените разкрасяват себе си? Това е така, защото в нашия свят жените представляват Малхут – корена на творението. Мъж и жена, булка и младоженец служат като пример за връзката между Твореца и творението. Творението е жена, а Творецът е мъж .

По този начин следва, че всеки от нас (и мъже, и жени) трябва да разкраси душата си и да стане красив.

Публикувано в: Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Защо трябва така дълго да чакаме, получавайки толкова много отрицателни уроци, които ни нараняват, така че, в края на краищата, да разберем какъв е правилният път?

Отговор: Ние не чакаме! Във всеки изминат миг се развиваме, стъпка по стъпка. Но нашето его, желанието ни да се насладим, е просто безкрайно. То е дотолкова дълбоко, че е едно огромно творение. Представете си нашата безкрайна Вселена – в съответствие, човешкото желание е в милиарди, на степен милиарди, пъти повече от цялата Вселена.

Сега трябва да започнем да се изправяме. А в моето желание да се насладя, има хиляди свойства, в които аз съм длъжен да почувствам удари, за да реагирам: „Ой!” След това ще са необходими още хиляди удари, за да кажа: „Ай!” Това не е шега – именно така, протича целият ни живот.

А след това, ще са необходими още хиляди удари, за да реша: „Това е – повече не е възможно така! Трябва да се направи нещо.“

Всяко свойство включва, в себе си, 4 нива (алеф, бет, гимел, далет). И докато не се стигне до последното – четвърто ниво – ние ще търпим удари, ще страдаме и няма да се замислим. Подобно на това, когато ме боли тялото, ту в едно място, ту в друго, но аз търпя и си мисля, че не е страшно, докато най-накрая стане нетърпимо и разбера, че трябва да се реши и да се направи нещо. И така е във всичко!

Но именно така трябва да бъде, защото ние сме направени от сложен, многослоен материал, който се развива от една точка. Няма избор.

След това, в края на изправлението, всичко преминато ще се съедини заедно и ще даде съвършенство на постижението, изпълване и разбиране.

От урока по статията на Баал аСулам „Даряване на Тора“, 29.04.2010

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: В какво се състои духовният смисъл на плащането на десятъка (маасер)?

Отговор: Маасер – това е отделяне на една десета част от Малхут. Съгласно Тора, аз трябва да отделя тези части, които не съм способен да използвам пряко за отдаване, а само чрез обществото. Моята сметка се води, само, с Твореца, за да Му отдавам.

В Тора са описани много видове данъци, но всички те са основани на един принцип: Понеже аз не съм способен, сам, да извърша действия на отдаване, с тези желания, които се намират в мен, то чрез идващата към мен светлина, аз ги предавам на общото желание (кли). А в общото желание, чрез обществото, аз съм способен да го осъществя.

Моето кли е само частично, т.е. екрана, засега, покрива само част от желанията ми, в които аз съм готов да получавам, за да отдавам. Как мога да изправя тази част, в която не съм способен на това?

Аз получавам към нея светлина и пренасям това желание да се насладя, заедно с получената светлина, във външното кли (съсъд). По такъв начин, аз го подготвям за изправление.

С това че днес не използвам маасер (десетата част на Малхут, която е невъзможно да бъде изправена), аз приготвям тази част за изправление чрез обществото.

В науката кабала изучаваме, че в нас има желания, наричани „облекла“ и „чертози“, които се изправят за сметка на това, че сега ми се струват като външни, а след това аз ги пренасям във вътрешни.

Същото е и с маасера. Аз го превеждам, като че ли за външно използване, но след това той преминава в моето вътрешно използване, възвръща се към мен с тези желания, които аз съм считал за чужди.

А засега, в своите усещания, аз все още не мога да изправя тази част, така че да я използвам, получавайки, за да отдавам.

От урока по книгата Зоар, 28.04.2010

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ако всеки миг не ми се разкрива нова „буква”, „дума”, „изречение”, „страница” в моята книга на Живота, то аз трябва да се вълнувам защо в мен няма обновление и съм паднал до нивото на животинско съществуване!

Човечеството през цялото време търси нови напълнения (развива науката и техниката, развлеченията), за да си даде усещането, че живота се върти и всичко се изменя.

Но получавайки нещо ново, човек вижда, че то не го напълва – та нали природата ни тласка към развиването на нови решимот, по пътя към нов свят.

Само обкръжаващата светлина, идваща с нова степен и пробуждаща в нас нови, скрити в нас решимо – това е единственото ни спасение. Всеки път на нас ни е нужно да откриваме Книгата на Небесата наново.

Небеса – това значи Бина, и ако тази сила, идваща от Небесата, силата на Бина, пробуди светлината в нас, вътре в Малхут – това ще ни донесе обновление в усещанията за живот.

И разказа ни ще се обновява и придвижва напред и ще бъдат нови Небеса, а значи и нова земя и ново желание.

Та нали всичко се движи само благодарение на светлината, идваща и разкриваща в нас нови желания, нови решимот!

Нужно е да се погрижим за това обкръжението ни и книгите постоянно да пробуждат в нас нови желания и да дойдат нови времена за нас.

Това трябва да се превърне в навик, в ред – през цялото време да се разкрива нещо ново. Не трябва да допускам просто да плувам по течението на живота – трябва през цялото време сам да се пробуждам.

Само ако се движа според желанието си, чрез «пробуждане отдолу» (итарута де-летата), това означава, че поправям душата си и се приближавам към духовната цел, към реализация на духовното си развитие.

Не чакайте изменение свише – всяко изменение трябва да бъде според нуждата на човека, само така той открива Книгата отново.

«Не светлината ме пробужда – а аз пробуждам разсъмването!» – цялата светлина трябва да дойде по моя молба.

Иначе би било тъмнина, принуждаваща ме да действам, а не светлината…

Из урок по статия от книгата „Шамати”, 28.04.2010

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

«Зоар», глава «Ваера», п.41: «Югът се държи за изтока, тъй като горещината на юга се държи за горещината на изтока.

А изтокът се държи за севера, тъй като неговата влага се държи за влагата на севера.

Северът и западът са свързани един с друг чрез студа, който е присъщ и на двамата. Западът и югът – чрез сушата на двамата. И всички те са включени един в друг, вплитайки се един в друг…»

Ако ние не построим средната линия, противоположните една на друга сили «на севера и юга» нарастват, и като не постигнат помиряване чрез средната линия, избухва взрив – те се сблъскват и се опитват да се анулират взаимно!

И тогава започва нещо, подобно на изригването на вулкана в Исландия в нашия свят, разпалва се война – вътрешна, в човека, външна – между хората. Всичко това се случва, защото двете линии – лявата и дясната, са достигнали някаква величина, и са се сблъскали, вместо мирно да се съединят в средната линия.

Съединяването чрез средната линия трябва да направим ние, хората, на своето стъпало. И тогава, на всички предишни, по – ниски стъпала, също ще настъпи мир.

Потготвена ни е възможност да създадем средна линия и, ако не я построим, между двата полюса ще възникне късо съединение и ще започнат безредици на всички нива: на неживо (екологични проблеми), на растително, животинско и човешко, или на всички нива едновременно.

И всичко това, само, защото не е постигнато правилно съединяване в средната линия. Дясната и лявата линия крият огромна опасност при пряка връзка помежду си.

Ако светлината и съсъда се съединят без екран, тогава става «разбиване на келим», но само на по – ниските нива.

«Зоар» казва, че макар северът и югът, изтокът и западът, да са противоположни един на друг, то всеки може да допълни другия.

И, ако ние не им осигурим връзка чрез средната линия, те, все пак  ще се срещнат, но вече не уравновесени, с мир, а като врагове…

Откъс от подготовката към урока по книгата «Зоар», 29.04.2010

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Аз чувствам само своята реакция на светлината и никога не чувствам самата светлина?

Отговор: Правилно, светлина се нарича моята реакция на отдаване и аз не знам, откъде и от кого идва тя.

Светлина – това е, което усещам в себе си – моето желание да отдавам, впечатление от желанието да се насладя.

И в нашия свят е същото! Нима аз знам, кое създава наслаждение? Аз вземам парче месо от кравата, правя от него стейк, поставям го в устата си и се наслаждавам.

Вие можете ли да обясните това? Кравата се учудва: „Имам половин тон от това месо, а защо не се наслаждавам от него?!“

Т. е., всичко зависи от желанието , а не от напълването. Духовният съсъд е АВАЯ (йуд-кей-вав-кей), желание, а светлината в него се обозначава с допълнителни букви – т.е. още желания… но ние ги обозначаваме като светлина, наслаждение.

Аз никога не усещам „месото“, а само своите впечатления за това, което наричам „месо“.

Откъс от урока по статията на Баал Сулам „Даряването на Тора“, 29.04.2010

Публикувано в: Възприемане на действителността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да отдавам на другите, ако съм длъжен да усещам техните желания като свои собствени? Получава се, че аз ще отдавам на самия себе си?

Отговор: Не, аз все пак ще ги усещам именно като свои, но разликата между мен и тях си остава. Остава ненавистта, а над ненавистта – аз строя мост на любовта! Вътре в мен съществува желание към себе си и против тях. Върху него има екран и отразена светлина, желание да напълня тях, а не себе си.

И когато аз  напълня тези желания ще бъде с намерението за отдаване. Усещането към себе си  и тях против себе си, а също и желанията им като свои, се превръщат в духовен парцуф на моята душа.

Всички желания, намиращи се извън мен, сега влизат в „тялото” на моята душа, тъй като ги напълвам, за да ги отдам. И само тях мога да напълня, защото сам аз участвам в това като напълващ, като глава – ”рош на парцуфа”! А цялото ми тяло са чуждите желания. Ако трябва да нарисувам духовния парцуф, то неговата глава това съм аз в оригинал, а тялото са желанията на всички останали хора.

А иначе кого трябва да напълвам, за да отдам – самият себе си?! Аз привличам светлината, за да отдам чрез себе си на всички тях, тоест аз съм главата, която решава така да направи. И когато ги напълвам, аз ставам спрямо тях като Твореца. Затова усещам  как вътре в това тяло на душата, в техните желания, които са станали мои, се проявява Творецът! Този Творец съм аз! Това означава, че аз се сливам с Твореца. Разбира се тези желания принадлежат на другите хора, а аз ги напълвам, значи аз ставам подобен на Твореца.

Така именно е устроен духовният парцуф: в главата са неговите мисли, неговите желания и желанията на другите и решенията как да постъпим, но в тялото са желанията на другите, които са станали собствени („обичай ближния като себе си”). Затова той усеща в това тяло сливането с Твореца и своя нов свят.

От урока по статията на Баал Сулам  „Даряването на Тора”, 27.04.2010 г.

Публикувано в: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В какво се състои тази методика, която искате да предадете на целия свят?

Отговор: Това е методика, която ни обяснява как правилно да бъде организирано човешкото общество. Сега то е разбито и чувства необходимост да се съедини. Но няма методика, чрез която може да се постигне това съединение.

Всички разбират, че нашият егоизъм ни разрушава, няма къде да отидем и не са останали никакви методи. В крайна сметка през целия изминат път в нашата история сме разбрали, че нищо не можем да направим с човешката природа. Всички изследвания доказват, че ние сме съвършени егоисти и всеки мисли само за себе си. Така не можем да се придвижим далеч. Егото непрекъснато расте, но ние живеем в свят, където всички сме длъжни да бъдем взаимосвързани. Природата ни притиска като в менгеме, а ние се стремим към обратното – максимално да се отделим от нея.

И няма никаква възможност да балансираме тези две сили, противоположни една на друга: нашето его, което ни отделя и природната сила, която ни притиска и спира всички заедно като в затвор. Ние се оказваме в ситуация на хора ненавиждащи се един друг, но стоящи в една стая. Ситуацията става непоносима и непонятна, какво да правим по-нататък?!

Човечеството постепенно разкрива това. А от другата страна се разкрива науката Кабала – методика, която предлага да се разреши това противоречие и да го доведе до съвършенство.

Това е възможно само с помощта на висшата сила, която не се намира в плоскостта на нашата реалност. Ще ви се стори нереално, защото силата за поправка на нашето състояние не е от този свят, но ние можем да я разкрием и използваме, както други природни сили, които не са ни били известни, но сме ги усвоили и ги използваме!

От урока по статията на Баал Сулам „Даряването на Тора”, 28.04.2010 г.

Публикувано в: Блог на Рав Михаел Лайтман, Егоизъм, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Творецът ни е създал с желание да се насладим, и напълването, което усещаме ( или вътре в него – егоистично, или в другите – заради отдаване) се нарича наш живот, или по – точно «книга на нашия живот», защото през цялото време се нуждае от обновяване.

Тази «книга» се обновява съгласно заложените в нас информационни данни (решимот) и, ако те се разкриват сами, по естествен начин, тогава се казва, че напредваме в живота « в своето време» (беито).

А, ако ние, сами събуждаме силата, която ускорява разкриването на нови събития (решимо) – това означава, че напредваме в живота, «ускорявайки времето» (ахишена).

Дали искаме да преуспеем в този свят или в духовното развитие – във всеки от случаите, трябва да ускорим разкриването на съответните събития (решимот).

Духовното развитие започва с това, че в нас се пробужда «точката в сърцето», духовното решимо.

И постепенно, благодарение на помощ свише, човек преминава от естественото развитие на това решимо, към това, че сам започва да ускорява развитието му, с помощта на външна сила – влиянието на обкръжението. Така, той преминава към пътя «ахишена», пътя на светлината.

Ние не отваряме «нова книга». Тя вече съществува и включва целия свят на Безкрайността – желание, напълнено безкрайно със светлина.

Но всичко зависи от скоростта, с която я «четем» – в каква степен разкриваме решимо на тази безкрайна реалност, която се нарича «книга».

А, аз ставам неин «автор», защото, за да я разкрия, трябва да «напиша» «разказа на живота» в своето сърце, т.е. на своите желания.

«Разказ» означава разкриване. И затова, аз искам обкръжаваща светлина, която да пробуди в мен следващото решимо, и сам се придвижвам към целта.

Затова, аз виждам всичко в светлината на развитието, а не като принудителни стъпки поради липсата на избор, през тъмнина.

Откъс от урока по статия от книгата «Шамати», 28.04.2010

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

«Зоар», глава «Беаалотха», п.10: Действие означава жертвоприношение…

п.11: Когато свещенникът възнамерява да запали свещите долу и донася благовонната смес за прекадяване, в този час светят висшите свещи, т.е. сфирот, и се свързва всичко в едно, и радост и ликуване изпълват всички светове, както е казано: «маслото и благовонията радват сърцето»

Главната духовна работа е жертвоприношението. Думата «жертвоприношение» (курбан) означава «приближаване» (каров).

Ние вземаме своето желание да се насладим, измерваме го, проверяваме каква част от него можем да «принесем в жертва», тоест да го приближим до свойството отдаване като го «убиваме», освобождавайки го от предишната му егоистична форма, когато е било «животно», живеещо само заради себе си.

Искаме да го повдигнем на стъпало, където ще бъде използвано от човека – от животинско ниво да го повдигнем на човешко.

В този смисъл всички жертвоприношения от неживо (сол и вода), растително (зърнени храни) и животинско ниво (птици и животни), принасяни в Храма, тоест в поправената Малхут, са за съединяването на Малхут и Зеир Анпин.

Но, става дума за желанията вътре в човека, в техните всевъзможни форми, които ние от егоистични поправяме на отдаващи.

Затова ни се струва, че жертвоприношението е убиване, при което се лее кръв и вода – тежка, мръсна и жестока работа.

И наистина е така – поправянето на нашето егоистично желание е мръсна работа. Както е казано: «Ще дойде майката (Бина) и ще пречисти сина». Така и ние трябва да привлечем висшата светлина, за да извърши тази работа над нас.

И тогава, започва работата чрез силите Коен, Леви, Исраел: песнопения, тръбене на рог и запалване на свещите – сфирот, които ще засветят от Зеир Анпин в Малхут.

Не е необходимо човек сега да знае всички подробности на тази работа. Когато получи тези свойства, поправени от обкръжаващата светлина – ще види как работи всичко това.

Трябва само да наблюдаваме работата на Твореца! Той ще води заради нас тази война с Фараона – ние трябва само да пожелаем това да се случи…

Откъс от урока по книгата «Зоар», 16.02.2010

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо понякога, само след много години, човек започва да чува за необходимостта от обединяване?

Отговор: Ние се намираме в този процес в течение на цялата история.

Цялото ни развитие от поколение в поколение, във всичките ни прераждания, е предназначено да ни доведе до такова състояние, в което ние ще бъдем принудени да се обединим.

История ни е започнала с разбиването на общата душа – на нашия духовен съд.

От тогава, всички тези парчета, се блъскат помежду си, ненавиждат се и не разбират, кои са те, от къде са и защо съществуват. Главното за тях е постоянната борба помежду им.

Постепенно, по етапно, ние трябва да разберем, че поради тази ненавист и нашия егоизъм ние губим много,  до толкова, че сме задължени да се съединим.

Защо? Защото постепенно, в процеса на нашето развитие, ние откриваме, че сме свързани в едно. На нас ни остава или да се избием по-между си, или да живеем в мир. Та какво да правим?…

Но у тези, които усещат стремеж към духовно развитие, съществува проблем. Целият свят се предвижва към обединение по пътя „беито” (в своето време).

От безизходица, разсъждавайки логически, аз виждам, че сме задължени да се обединим. Но от друга страна, аз разкривам, че ние не сме способни на това. Така се усеща целият свят.

Тогава, тези в които се е пробудила точката в сърцето, започват да чуват за онова, че сме задължени да се съединим заедно, и само за сметка на обединяването можем да достигнем духовното. Но ние не усещаме потребност в това.

Излиза, че едни разкриват необходимостта да се обединят, само че не знаят, за сметка на какво. Те нямат за това никакви средства.

А другите имат средство, с помощта на което могат да се съединят, но те нямат вътрешна потребност, каквато има в целия свят.

Явно, тези две групи, външна и вътрешна част, ще е необходимо да се съединят заедно и да се допълнят един друг. Ние им поднасяме методика за обединяване, а те ни дават потребност от съединение.

Така, новороденото предава на родителите си своите потребности, и с негова помощ родителите доставят необходимото за новороденото.

За това външното общество – е носител на вътрешна потребност към обединение, а ние – притежатели на методиката за обединяване. И така ние ще се допълним един друг.

От урока по книгата Зоар, 28.04.2010

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо сексът толкова привлича хората?

Отговор: В духовния свят душата се намира в «зивуг» (съединение, сливане) със светлината.

Това съединение на двете части на творението: мъжка и женска, дава най-голямото от съществуващите наслаждение – напълване на душата със светлина.

Праобраз на духовното сливане в материалния свят е физическото сливане. Затова секса (влечението към противоположния пол) се смята за основа, корен на всички желания и наслаждения в нашия свят, затова той толкова ни занимава.

Наслаждението от секса в нашия свят прекрасно демонстрира разликата между духовното и физическото сливане.

Човекът (мъжът) толкова много мисли за секс и си представя неземното наслаждение, което го очаква, но след настъпването на кулминационния момент, наслаждението изведнъж изчезва. И започва нова гонитба за следващото наслаждение…

Защо? Защото светлината-наслаждение анулира желанието. Т.е. наслаждението, напълвайки желанието, неутрализира усещането за наслаждение, както плюс и минус се унищожават взаимно.

И от изчезването на двете възниква двойна пустота! Затова е казано: «Умирайки, човек не получава даже половината от това, което желае».

Духовното наслаждение в нас работи по друг начин: да се намираме в духовния свят означава да притежаваме намерение (екран) – способност да получава наслаждение (светлина) в желанието (съсъд, кли), за да наслади другия (другаря, Твореца).

Затова е нужно да се придобие свойството на Твореца – свойството любов и отдаване. И ние получаваме духовно съединение, непрекъснато сливане, което продължава и се усилва, давайки на човек усещането за вечен живот.

По същество, някъде дълбоко в душата, ние всички неосъзнато се стремим именно към това сливане, заради него сме създадени.

Публикувано в: Мъжът и жената - Няма коментари→

Съобщение: Европейският съюз работи така, че всички 27 държави са суверенни при своето вътрешно управление.

Правителствата са принудени да заемат позиции, които съответстват на исканията на техните избиратели.

В случая с исландския облак се появи зависимост – дори и една държава от ЕС, да не си закрие полетите, тя също страда от решенията на съседите, което е обусловено от взаимозависимостта на страните в ЕС.

Реплика: Кризата помогна на европейците да разберат, че са длъжни да се решат на голяма, взаимна интеграция и са длъжни да се простят със суверинитета си. Иначе, при непълна интеграция, ще се появят обратни, отрицателни връзки.

Така че, трябва да се стигне до пълно обединение, до създаване на единно правителство. В противен случай, центробежните сили ще разцепят ЕП (европейския пазар) на части, ще се стигне до ожесточени войни.

Публикувано в: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да причиняваш зло на другаря си?

Отговор: Ако той е мой другар от кабалистичната група, а аз не се грижа да се свържа с него – това вече е зло.

Защото, по този начин пробивам дупка в корпуса на нашата обща «лодка» – нашия общ духовен съсъд.Чрез своето бездействие аз вече му причинявам зло.

Ако не работя за увеличаване на нашето общо духовно «кли», ако дори малко ме мързи – тогава аз причинявам зло на останалите.

Струва ни се, че ако не бием никого, не убиваме, не крадем – всичко е наред. Какво още може да се иска от нас?

Не разбираме, че можем да причиним зло, дори, когато сме изцяло «образцови граждани»!

Но всичко това не е достатъчно в духовното. В духовното, ако аз не се грижа всеки миг за създаване на общ духовен съсъд – това не се нарича добро отношение към останалите.

В мига, в който отпадна от грижата за общото «кли» – аз ставам вредител.

Няма никакво междинно състояние – само добро или зло! Такъв е законът на висшата система на нашата връзка.

Откъс от урока по статията на Баал Сулам «Даряването на Тора», 27.04.2010

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Дали всички свойства, за които четем в Зоар, се постигат в периода на подготовка или след преминаване на махсома?

Отговор: Още преди преминаването на махсома, започваме да различаваме в себе си различни реакции на всички тези имена и названия.

Според степента на това, колко искам да се издигна над желанието си за наслаждение, аз започвам да правя разлика между отдаващите и получаващите желания, тъй като няма какво повече да се изяснява.

Казано е: «В бъдеще ангелът на смъртта ще стане ангел на светостта». Тоест няма добри или лоши желания – има желания за отдаване или за получаване. Всичко зависи от това, как ги използвам.

Цялата разлика между Аман, Терех, Авраам, Елиезер, Рахел и Лаван е само в намерението за отдаване или за получаване, и в неговата сила.

Затова, доколкото човек се старае да бъде в намерението за отдаване – да го опознае, разбере, да го изясни чрез групата – той по различен начин ще реагира на всяко име и на всяко определение..

До такава степен, че ще му се разкрият техните «вкусове», усещанията – приятни и не съвсем, светещи и дразнещи. Ще започне да различава всевъзможни нюанси в тях.

Но след махсома, човек ги постига в ясна и точна форма, защото те преминават в него и той ги разкрива на практика.

Откъс от урока по книгата «Зоар», 26.04.2010

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Казал раби Акива: «Възлюби ближния като себе си – това е великото правило на Тора!»

Защо любовта към ближния е велико правило, основа, еднозначно разделяща ни на две половини – животинска и човешка?

Ако обичам себе си, то аз съм животно, а ако обичам ближния – аз съм човек.

Ако съм животно, тогава чувствам само материалния живот, а когато започна да обичам другите – усещам Твореца, духовния свят.

Къде чувствам духовното? Вътре в самата сила на любовта, която се нарича мой духовен съсъд, «кли».

Сега мой съсъд е егоистичната любов, желанието да обичам себе си, в което днес усещам този свят. В тази егоистична реалност, аз откривам кое е добро за мен и кое – лошо.

Светът, цялото многообразие на неговите нюанси, аз разкривам само по отношение на себе си. Всички негови цветове и звуци зависят от това, какво е полезно и какво – вредно за мен. От едното се боя, а другото – желая, едното отблъсквам, а другото – привличам.

Всяко въздействие се разкрива в моите сетива като действащо по отношение на любовта ми към себе си. Затова, всичко, което не се отнася към нея – аз изобщо не виждам, не го усещам като съществуващо.

Пред мен е цялата безкрайност, но аз не я чувствам! По отношение на мен, тя сякаш изобщо не съществува, защото на мен не ми е нито хубаво, нито лошо от нея.

Егоистичната любов определя обема на усещаното от мен мироздание, и от целия свят на Безкрайността, аз чувствам само една мъничка сфера – моя свят.

Когато започна да излизам извън себе си, усещайки в своето предишно желание какво е добро за другите (тоест да обичаш ближния) – това се нарича висш, духовен свят. И тогава ще открия съвсем различно мироздание.

Дори и сега, на материално ниво, ако изключа мислите за себе си и започна да мисля за другаря си, това ще бъде напълно различен свят. Защото в него има съвсем различни проблеми и отношения.

Затова, когато открия какво е важно за другия – по отношение на мен, това ще се нарича висш, духовен свят.

За него ще си остане същото – неговият материален, егоистичен свят. Но, когато поискам да се облека в същата реалност и да разкрия неговия свят отвътре – за мен той ще се превърне в духовен.

Това упражнение ми дава възможност да изляза извън себе си и да

почувствам Твореца. И именно Него аз ще усетя в теб, както е казано: «Творецът се намира вътре в своя народ».

Откъс от урока по статията на Баал Сулам «Даряването на Тора», 26.04.2010

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Northeastern  University: Проследявайки маршрутите на множество от хора, учените стигнаха до заключение, че въпреки привидната свобода и значителните разлики между хората, нашето поведение е почти 100% еднакво, еднообразно и предсказуемо!

Реплика: Цялата наша индивидуалност се разкрива само по време, когато разкриваме Твореца в нас, когато започваме да изграждаме Неговия образ в себе си.  

Само това е истински ново и свободно, лично за всяко движение, а всичко останало е елементарно програмирано от желанието да се насладим (с егоизъм ), който действа само на принципа „Максимум получаване при минимум разходи”.  

Затова всички наши действия можем да изчислим предварително. По тази причина Кабала ни нарича животни.   

А хора ставаме само чрез  реализация на своята единствена свободна воля – в изхода от егоизма и уподобяване на Твореца.

Публикувано в: Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да изпълня желанията на някого, ако всички хора по своята природа обичат различни неща?

Отговор: Става дума за такива вътрешни отношения към другия човек, както по-рано ти си се грижил за самия себе си.

Поискай висшата светлина, да направи твоя приятел толкова важен за теб, колкото по-рано ти си бил егоистичен сам за себе си.

Нищо не трябва да се прави изкуствено – всичката робота предоставяме на висшата светлина, а Тя извършва изправянето.

А ние можем само да разваляме! В нас няма сили и разбирания, позволяващи ни да направим нещо, а ако ние се опитваме – това ще бъде само външно, изкуствена промяна, а не изправяния.

Рабаш привежда следният пример: притчата за котараците, които трябвало да станат сервитьори – чинни и важни, за да докажат, че е възможно да се промени природата.

Но когато те видели бягащите мишки, то захвърлили своите подноси и хукнали да ги ловят.

Тъй и ние правим такива външни красиви промени, до като не се взривим и не се нахвърлим с юмруци един срещу друг.

Това съвсем не са онези „изменения”, за които говори науката кабала.

От урока по статии на Баал Сулам „Даровете на Тора” 27.04.2010

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→