Книгата Зоар ни разказва за това, какво се случва в духовния свят – за действията по отдаване на творението. Затова ние не можем да го разберем, нали засега сме неспособни да извършваме такива действия.

Намираме се в своите егоистични желания и знаем само как да получаваме напълване, наслаждение и как да действаме, за да можем да достигнем до това наслаждение.

А действията за които се говори в книгата Зоар, ни се струват описани на някъкъв непонятен език, като секретен код, сякаш става дума за нещо нереално: или на езика на кабала, термини сфирот, парцуфим, светове или като някакво иносказание, където се случва като в приказка, слънце, луна, планини, хора и животни.

Всичко това не го разбираме и не го чувстваме, защото се намираме не в свойството на отдаване, а в свойството на получаване.

Получавайки вместо своите земни егоистични свойства, висши свойства, духовни, отдаване и любов, ние веднага бихме разбрали, какво ни се разказва в книгата Зоар и заедно с неговото четене бихме разкривали висшия свят. При това, не както в приключенски роман, във фантазия, а наяве.

Но тъй като в мен няма още духовни свойства, то описваното в нея е нереално. Затова нашето четене на книгата Зоар се нарича „сгула” – особен метод! В какво се състои той?

Ние четем и се стараем да извикаме върху нас сили от този свят, това ниво, за което се говори в книгата. Даже ако не разбирам текста, но желаейки да се променя, желаейки да го усетя, върху мен „свети светлината връщаща към източника” (О”М – обкръжаваща светлина).

Тази сила ми действа и разкрива в мен нови свойства – свойства на отдаване, за които се говори в книгата Зоар. Нали той целия е написан в природата на отдаване, а не на получаване и само съгласно природата на отдаване можем да разберем, какво е написано там.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати”, 29.01.2010

Filed under: Зоар | Add Comment →