Не си струва да удължаваме родилните мъки до 6000 години.
Книгата Зоар, главата “Ки-тиса”, п.24: „Подобно на бременна жена, която при започване на раждането се превива, крещи от своите мъки”.
„Подобно на бременна”, тъй като заченалата обичайно преминава девет пълни месеца на бременност.
Необходимо ни е време, за да почувстваме цялото свое зло. В началото просто започваме малко по малко да го усещаме, но това все още нищо не означава.
Всяко състояние трябва да премине през всичките 4 стадия, докато напълно не го постигнем заедно с неговите корени и можем да решим, че това не е нещо случайно или временно, а е лошо изначално в самия си корен и ние трябва да се избавим от него. Тогава в нас се появява силата да го изкореним.
Но има много такива по света, които са преминали само ден или два от деветия месец, а всички схватки и напъни на тази бременна са вече в деветия месец.
И едновременно с това, макар и да е минал само един ден от деветия и месец се смята, че е преминала напълно всичките девет месеца.
Тук Зоар говори за разкриването на злото, за изгнанието и освобождението, и за това, че не е необходимо да чакаме края на 6-те хиляди години, ако се намираме в усещането, че вече е дошъл деветият месец на „бременността” и родилните мъки на изгнанието, което означава, че вече можем да завършим целия този процес на поправяне.
И също така Исраел, тъй като са изпитали вкуса на изгнанието, ако се върнат към разкаяние, им се зачита сякаш над тях са преминали всички бедствия, споменаващи се в Тора.
Нещо повече, изпитали са толкова страдания още от времето, когато е започнало изгнанието.
Тоест периодът на изгнание не зависи от времето. То зависи от него само до срока „9 месеца”. Ние трябва да преминем първите „8 месеца” на тази бременност, в това няма съмнение.
Но когато започнем да чувстваме макар и първия ден на 9-тия месец, по-нататък всичко зависи от това усещане, от нашето осъзнаването на цялото наше зло сравнено с неговия корен.
И тогава вече можем да излезем от изгнание, нали „ще ни се зачитите, сякаш над нас са преминали всички бедствия”!
Има период, който се нарича „8-те първи месеца” – време на подготовка, време на изгнание, което сме длъжни да преминем. И няма възможност да го избегнем или съкратим – това е периодът до времето на Ари.
А от Ари и по-нататък започва вече друго време, което можем да съкратим все повече и повече – колкото по нататък се придвижваме, толкова по-силни стават „родилните мъки” на нашето развитие и можем да го завършим много преди края на 6-те хиляди години.
Откъс от урока по книгата Зоар, 08.02.2010
Абониране чрез RSS