Когато това вече няма да съм аз.
Правилният поглед върху света се нарича „отразена светлина”, отдаване, светлина
В мига, в който започна да се отнасям към света с отдаване (с истинско отдаване, а не с онова, което е прието в нашия свят, където милосърдието е винаги егоистично), аз незабавно ще видя пред себе си пълното съвършенство, света на Безкрайността, хармония и вечност. Всичко е в мен и аз започвам да живея в съвършен свят!
Ние не разбираме какво е това чудо, тъй като чрез него променяме нашия свят! Променяме не само отношенията помежду си, но и себе си!
И не просто правим от себе си злия – добрия. Променяйки себе си попадаме в друг филм и започваме да живеем по напълно различен начин!
Свикнали сме да се променяме под натиска на обкръжението и да отдаваме, за да получим повече и за да не си създаваме неприятели, но това е просто егоистичен начин, който цели да се чувстваме по-добре.
Тук, ние за първи път привличаме върху себе си въздействието на висшата светлина.
Ние не знаем какво е това. Само понякога чувстваме как неочаквано ни притеглят нагоре и нещо се разкрива в нашето разбиране и усещане, в ума и в сърцето, или обратно – надвисва черен облак и ни смъква надолу.
Така в нашето състояние, още преди разкриването на духовния свят (светът на отдаването), все още отдалеко, ни се дава възможност да почувстваме случващите се в нас промени. Тъй като тази светлина ни осветява отдалеч, затова се нарича „обкръжаваща”.
Но чрез тези примери, ние трябва да започнем да си представяме истинските промени, които стават с помощта на светлината, връщаща към източника, който прави от нас нещо съвършено ново.
Това не съм просто Аз с нов поглед върху света, а напълно нов човек. Това вече не съм аз!
Откъс от урока по книгата Зоар, 31.01.2010
Абониране чрез RSS