Въпрос: На уроците по книгата „Зоар” се чувствам така, сякаш някой ме подмята като в щурмови вълни – от една страна на друга и на мен ми е ту приятно от прочетеното, ту страшно. Това добро ли е или е лошо?

Отговор: Трябва да разберем, че няма никаква връзка между това, което четем, което чувстваме и това, което в действителност се случва в нас. Сядаш с книгата и все едно, че натискаш някакви клавиши, които изобщо не разбираш. Точно като малко дете, което е измъкнало от джоба на баща си мобилен телефон и си играе с копчетата и при това случайно звъни някому или изпраща съобщение.

Така и ние четем книгата Зоар, натискаме някакви „копчета” без да разбираме какви сили събуждаме. Затова, когато получаваме в отговор някаква реакция, то тя по никакъв начин не е свързана с това, което сме правили. Аз мога с любов да мисля за другарите си, за целия свят и за Твореца, а след това изведнъж получавам удар и се замислям „За какво?! Какво направих?!” А може и обратно – ругая Твореца и другарите си и самия себе си и ненавиждам всички – а в мен се разкрива нещо хубаво, което сякаш изобщо не съм заслужил.

Ние не разбираме тази игра, ние още не водим диалог с Твореца. Нашата беседа още не се получава…Той говори с нас така, както ти с младенец, който не разбира какво му казваш. Ти знаеш всичко за него, а младенеца за тебе – нищо. И ние по отношение на духовното за сега се намираме също на нивото на младенеца. Затова не трябва да се правят никакви изводи и заключения, от това което идва при теб като едно или друго усещане. Това изобщо не е свързано едно с друго.

Може да ми се струва, че всичко е лошо и имам ужасни проблеми и е пълна каша – а всъщност всичко да е в порядък. Просто знай: каквото и да се случи трябва да продължим да се учим, докато не дойде избавлението… Не трябва да преживяваме това, което се случва по пътя. Написано е: ”Прави всичко което ти е угодно – само не си тръгвай!”. Тук е нужно упорство, преданост в духовния път, степен на търпение, както пише Баал Сулам в „Предисловие към ТЕС”, че само тези герои, които са притежавали истинско търпение са се изкачили до върха и са влезли в двореца на Царя.

Filed under: Статия на деня | Add Comment →