Върху нас действат две сили. Вътре в нас расте нашето его и ни отделя един от друг в замисимост от степента на нашата ненавист.

Но от друга страна, има външна сила, която ни затваря в кръг и тогава аз нямам избор!

Въпреки че не съм избрал да се намирам в глобална връзка с целия свят, аз не искам това – така го е устроил Творецът.

Наистина от една страна в мен се събужда негативната сила по отношение на всички, а от друга страна всички останали ме обграждат с такива тесни обръчи, че няма къде да се скрия.

Така попадам в пресата между тези две сили. Това е направено преднамерено, за да нямам изход.

Всеки с удоволствие би прекъснал всички връзки между народите, цивилизациите, между когото и да е.

Но ние ще разкрием, че зависим и от най-малките държави, макар че те нищо не решават.

Целият свят не може да се справи с някакви си там пирати в Сомалия. А има и още много други подобни терористични организации.

Защо не можем да ги унищожим? Не ни дава висшата сила. Ние всички зависим един от друг и няма къде да се скрием.

На земята съществуват 191 държави и ние ще видим какви проблеми още ще възникнат, когато се разкрие зависимостта ни един от друг.

Представете си, какво ще стане, когато получите някаква травма на крака – макар и да е дребна, но главата вече не работи, не обръщате внимание на нищо друго, тази малка болка не ти дава възможност да функционираш нормално.

Не можем да се справим с нито една терористична държава, защото не сме единни!

Ако целият свят би тръгнал обединен, заради него биха затворили всички банки, биха престанали да купуват нефт – и всичко приключва.

Какво биха могла да направи тя! Утре нямаше да има нищо. Всички граници около нея щяха да бъдат затворени – нито да могат да влизат, нито да излизат.

Както се случва с нашия организъм. Когато в него проникне някакво чуждо тяло, трънче например, организмът ни веднага го изолира в капсула и започва да го държи в изолация, докато не се образува абсцес и то заедно с гнойта не излезе навън.

Нима ние се държим така при всаимоотношенията си с терористите? Не, защото няма световно съгласие. Но ние трябва да се учим от природата, как да постъпим с тях.

Не е необходимо да бъдат унищожавани. Трябва само да се стигне до общо съгласие, че с тази част на общия организъм ние не влизаме в никакъв контакт.

И тогава те много бързо ще се поправят. Няма по-силно въздействие от това.

Откъс от урока по “Предговор към книгата Зоар”, 07.02.20

Filed under: Зоар | Add Comment →