Компас по пътя към Твореца.

Преди четене на книгата “Зоар” е необходимо да насoча себе си към цел.

Всички предишни кръгообороти изминати от нас в процеса на развитието, са били развитие в материалната плоскост, където сме били затворени в себе си, стремейки се да увеличим единствено нашето вътрешно желание да се насладим и стараейки се да го напълним доколкото е възможно.

В този случай аз чувствам връзката си с останалите, само за да ги използвам, заради собственото си напълване.

Когато в процеса на развитието си достигаме такова състояние, при което очевидно сме изчерпали възможностите си да напълним себе си и сме се разочаровали от опитите да получим някакво съвършенство, наслада, цялостен, съвършен, вечен живот, заради който се развива нашето желание, тогава усещаме, че няма какво повече да направим в този стремеж постоянно да напълваме себе.

И тук в мен, с разочарование от този живот, се разкрива точката в сърцето – желанието да намеря отговор на въпроса, как във всеки случай може да се постигне усещането за вечен и съвършен живот.

Това желание ме тласка навън, а не вътре в мен, където през цялото време съм се опитвал да почувствам живота си напълнен и съвършен.

“Навън” – означава изменение на моето отношение към другите хора. Наистина, това се осъзнава доста по-късно. Преди, през цялото време съм се стремил да използвам ближния си, за да напълня себе си.

А сега трябва да разбера, че няма други възможности – само изменение на отношението към ближния си– от получаване към отдаване.

Само в отдаването на ближния ще придобия новото желание – желанията на другите, намиращи се извън мен. Ще забележа, че това в действителност са мои желания – желания на душата.

Ако направя с тях правилна връзка, то всички тези желания ще станат мои желания, мой съсъд за възприятие (кли).

Възможно ли е това? – С наши собствени сили безусловно е невъзможно. Но точно това е органът за усещане на духовния свят.

Духовното пространство се намира извън моето тяло. Това са моите отношения към “извън мен”. Разбира се, то ми се струва несъществуващо, нереално, недостижимо за мен.

Аз отхвърлям тези желания, намиращи се “извън мен”. Не мога и да си представя, че именно те ми принадлежат. И затова не мога да си представя, какво е това духовен свят.

Не мога дори да предположа, че когато постигна тези желания, то разкривам в тях напълване, наречено “Творец”. Сега те ми струват несъществуващи или опустошени.

Тази слепота не ми позволява да усетя, че духовния свят – това са същите чужди желания извън мен. Именно моето отношение към тях, като получаващ, сега аз усещам като Ад.

Ако отношение ми към тях стане отдаващо, ще се почувствам в Рая, защото ще изпитам всичко, което ги напълва, всичко което желая, за да ги напълни! По такъв начин аз сам изграждам това “извън мен” да бъде Ад или Рай.

Ето защо в началото на моето духовно развитие, Творецът ме довежда в кабалистичната група. Но тя не ми изглежда велика, постигаща духовното. Така е и написано: “Всеки съди в рамките на своите недостатъци”.

В статията си “Скриване и разкриване на Твореца” Баал Сулам обяснява, че моето отношение към останалите определя, какво ще открия в тях: пустота или напълване, този свят или духовния, включително до Света на Безкрайността.

Затова ми е необходимо да убедя самия себе си, че духовното се намира в моето отношение към всичко външно, излизащо отвъд пределите на моите егоистични интереси, както е написано: “Шхина се намира извън човека” (извън неговата кожа, егоизъм – защото така се нарича нашето животинско желание на ниво авиют далет – животинска кожа).

Човек трябва да извърши тази вътрешна промяна за сметка на помощ отвън – от групата, която ще му даде такова усещане, разбиране, увереност, ще го убеди в това. Нали обкръжението ни убеждава за всичко. В това се състои нашата основна работа.

И затова ние провеждаме събирането на приятелите, срещи, конгреси и всевъзможни мероприятия, за да може всеки човек да попадне под влиянието на правилното обкръжение, което ще ни убеди в това, че духовното се постига именно чрез промяна на отношението на човека към ближния.

Изучаването на науката Кабала е предназначено за това, да ни помогне да разберем, да се убедим и да разкрием правилното отношение към отдаването и даже любовта към ближния.

В него ще постигнем и истинското си аз – своята душа и нашата обща душа – малхут от безкрайността, ще разкрием царуващите съвместно Шхина и Твореца, както е казано: “ Той и Името Му са единни”.

С такова намерение трябва да четем книгата “Зоар”.

One Comment

  1. С такова намерение трябва да четем книгата “Зоар”.

    … защото, искаме или не, разбираме или не, … намерението, осъзнато или не,
    – намерението винаги догонва достига своята цел.

    Винаги.

    Или?

    Юлия

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: