Преди урока по книгата Зоар трябва да се настроя така, като че ли искам да го възприема, разбера и почувствам вътре в себе си, като мой материал, за да ми се разкрие светлината и да ме открехне, а не да се унасям във фантазии.

Освен това не трябва да забравяме, че само в единство и съединение, във възстановяване на връзката между нас, там където тя се е разбила, единствено там постигаме всички форми на връзка между светлината и келим.

Нашите келим са разбити, т.е. ние сме длъжни да разкрием разбитата връзка между нас и да почувстваме, как трябва да я поправим.

И развалянето и поправянето, всичко се намира в мен, и тези две чувства трябва да се проявят в мен като тъмнина и светлина, и да определят за мен формата на буквите, формата на връзка, моето усещане на висшето.

Те изразяват особенно отношение между разбитото кли (съсъд) и поправеното и именно от тези две форми аз постигам себе си, Твореца, отношенията между нас и нашето единство.

“Нищо не изчезва в духовното” – това е закон. Т.е. всяка моя предишна форма, разбита форма, която разкривам чрез моите престъпления, грешки, проблеми и препятствия, също не изчезва.

Те ми позволяват да полагам усилия за тяхното разкриване и да привличам обкръжаващата светлина, която поправя това, което е съществувало преди.

Но неизправността си остава вътре, за да може именно над нея да построя поправянето. Тези две състояния трябва да съществуват, а да не е едно просто безметежно съвършенство, в което нищо да не почувствам и нищо да не разбера.

Именно поправянето над повреденото, остава да съществува, когато тези две състояния се поддържат едно друго (мракът отдолу и светлината над него) и пораждат в мен разбиране и усещане за отношенията между мене и Твореца и всичко, което следва от това…

Откъс от урока по “Въведение в книгата Зоар”, 28.12.2009

Filed under: Духовност | Add Comment →