Желанието завинаги ще остане желание за наслаждение, включващо в себе си различни, неприличащи си части, несвързани една с друга.

Както в човешкия организъм е невъзможно да се съпоставя работата на черния дроб, сърцето, мозъка, бъбреците – всеки орган си има свои собствени клетки, противоположни една на друга.

Ако вземем част от един орган и я присадим на друг, тя би го отровила и убила – дотолкова те са различни и чужди. Но общата работа в хармония, заедно, в името на една цел, ги обединява и прави от тях едно единно тяло.

Затова, когато четем за всички тези големи духовни системи вътре в тялото на душата: Йов, Фараон, Израел, Авраам – те ни се струват противоречащи си една на друга.

Но не трябва да се унищожава нито едно свойство! Трябва само да се поправи всяко така, че в края на краищата да се включат в едно намерение – заради Твореца.

И тогава ще се намери място и за Фараона, и за Йов, Билам, Балак и даже за Амалек. Няма такова желание, което не би се присъединило към това единствено намерение за отдаване.

Желанията ще си останат различни, но никой няма да чувства тези разлики! Защото всички части на системата ще работят в хармония и взаимовръзка, обединени, за да станат подобни на Твореца, такива като Него.

Да станат такива като Него – това означава да се повтори същата система, която Той ни показва чрез книгата “Зоар”, като пример. Ние буквално даваме пример на детето, какво поведение трябва да има в този свят и то се стреми да му подражава.

Така и на нас ни е нужно да пожелаем да узнаем, как да съединим всичките си желания, целия си устрем, мисли и намерение в такава система, за която слушаме от книгата “Зоар”.

Ние така малко от нея разбираме, както малкото дете, което с голямо усилие проумява, за какво говори майка му. То все още нищо не знае, а само се старае да узнае!

Колко е трудно за детето да разбере своята майка, какви огромни усилия полага! То не разбира нито разговорния език, нито езика на жестовете, не познава света, в който съществува – изобщо нищо!

Представете себе си на неговото място – това е същото състояние, което в момента ни рисува книгата “Зоар”.

Аз съм застанал срещу големи, възрастни хора (кабалистите), които ми разказват за един неизвестен свят, за който аз абсолютно нищо не зная и не разбирам.

Но има една разлика между детето в нашия свят и мен, младенецът в духовния свят – нали детето има естествен, природен инстинкт за познаването на света! Това е такова огромно желание, то определя целия негов живот.

А ние трябва сами да създадем в себе си същото огромно желание да познаем духовния свят, възприемайки го от обкръжението – т.е. от органите на същото това тяло, от частиците на моята собствена душа, които съединявам заедно и присъединявам към себе си, за да узная цялата тази система.

Откъс от урока по книгата Зоар, 17.01.2010

Filed under: Зоар | Add Comment →