Въпрос: Книгата Зоар предизвиква в мене такива силни вътрешни преживявания, разкривайки ми цялата картина.

Но само като се опитам да помисля за съединението на всички души, всичко това изведнъж изчезва и аз повече не съм в състояние да задържам вниманието си върху прочетеното. Какво да правя?

Отговор: Представи си, че ти прекарваш себе си към Твореца през такъв филтър, чрез механизъм, който се нарича събрание на всички души, Малхут на света Ацелут.

А иначе аз не мога да се съединя с Твореца, със Зеир Анпин, ако не преведа себе си през тази система на душите – абсолюно всички, които са били създадени, а после разбити и намиращи се сега в Малхут на света Ацелут, в неизправен вид.

Ако искам да премина към Зеир АНПИН на Твореца, длъжен съм да „прецедя” себе си през този филтър, чрез целия този механизъм, който се нарича събрание на душите на Израел, обединяващо „стремящите се право към Твореца”.

И аз искам да ги обединя, искам да бъда самият този Малхут на света Ацилут, който се съединява със Зеир Анпин.

Ако не си представям себе си, как съединявам вътре в себе си всички души, когато целият свят се намира вътре в мене, а аз подарявам това на Твореца, за да ги доведа до контакт с Него и във всичките тези души да се достигне сливане с Него – то мене въобще ме няма! Аз съм длъжен да видя вътре в себе си тази картина.

Аз не се намирам в Малхут, ако не искам да се съединя с другите души. Малхут не е моето желание за напълване, а желание за съединяване с другите души, които чувствам далечни и отделени от мене .

Колкото по- далече и колкото по- силно ги усещам, въпреки всичко, искам да се се съединя с тях – толкова по реално е моето съществуване в Малхут.

Малхут на света Ацелут – това е следствие от моите усилия да се съединя с останалите души, това е нашето съвместно желание!

Това е като при приемане на Тора, когато сме длъжни да се обединим като „един човек с едно сърце”, за да се свържем с Твореца.

И централната, обща за всички нас точка, в която се свързваме с Твореца, се нарича Малхут на света Ацилут. А иначе мене въобще ме няма на тази картина …

Откъс от урока по книгата Зоар, 03.01.2010

Filed under: Зоар | Add Comment →