Не е нужно да се стремим да поправим света, в действителност сами ще поправим себе си, трябва само да изучаваме действията, които изпълнява над нас висшата светлина. Както е казал Твореца на Моше: „Да тръгнем към Фараона!”.

Моше е млък, изплашен, това свойство в човека е много слабо. А срещу него стои огромно чудовище – цялото творение, целият свят, в ръцете на което е цялата власт, всичката храна, всичкия кислород.

Всичко това аз получавам от Фараона, това е цялата моя реалност! А срещу нея въстава някакво неголямо свойство, мъничко желание, което иска да избяга и да излезе из-под тази власт и да започне да живее в друг свят!

Ние почти не усещаме в себе си такава възможност да се издигнем и излезем от своя егоизъм. Ние не знаем, къде въобще да излезем, къде да избягаме от това египетско робство?!

Но Твореца ни говори: “Да тръгнем към Фараона” – заедно! И Моше, като малко дете, взема за ръка възрастния и те вървят заедно.

От страна на човека е нужно само съгласие, молба, искане към Твореца за помощ. На него не му е необходимо сам да се бори със злото.

Но хората не разбират това и мислят, че сами са способни нещо да направят. Това е глупак, който нарича себе си герой…

В това се спъват всички религии и като че ли и “духовните” методики, защото лявата страна (егоистичните желания) ни е дадена именно за това, за да се прилепи към дясната – нали в това се и състои общата цел.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 11.01.2010

Filed under: Духовност | Add Comment →