Определенията в науката кабала се отличават от това, към което сме привикнали в обикновения живот. „Творец” в кабала, това е силата на отдаване, универсална сила на природата.

Ние се намираме в природата, в Твореца, в отдаването и от нея молим помощ, за да се повдигнем над нашето „знание”, над свойството получаване.

Човек иска да получи всичко за себе си, иска да напълни себе си с всичко, което му се струва привлекателно.

На определен етап той започва да анализира себе си и тогава вижда, че досегашната постановка за самонасищане е безполезна.

На него вече му е дотегнала тази гонитба, той чувства, че тя е фалшива, че тя към нищо не води.

Съществува нещо по-висше от постоянните мисли за това, как да задоволи себе си, от робството на собствените му желания.

Тогава човек иска Творецът да му замени това свойство, той иска да започне живот над своята природа, над тялото, което господства над него и го принуждава към получаване.

На него са му нужни други цели, нови хоризонти, нужен му е контакт с Висшата сила на отдаване.

Той иска пустотата, въпросите в него да се напълнят от тази сила, от надежден, вечен, съвършен източник.

На човек му трябва да почувства, че сега той действително се занимава с работа заслужаваща внимание.

Той повече не възнамерява да отговаря сам за себе си, защото през цялото време греши, скача от едно желание на друго. На него му е нужно истинско знание за живота, за света в който живее.

Но той все още живее не в душа, а в тяло. Неговият „животински” разум мисли само за нуждите на тялото и дори вечното напълване, истинския отговор той иска да получи в своето сегашно желание.

В действителност, за да получи отговор от Твореца е нужно да се разгърне ново желание над то, над „животинското”

Нужно е да отида в по-високо измерение и там да установи връзка между духовното си «Аз» и Твореца – вечната сила, която ме управлява.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати”, 11.12.2009

Filed under: Духовност | Add Comment →