Ако човек правилно организира в себе си тези три вътрешни свойства: “свещ”, “масло” и “фитил”, то тогава стига до състояние, което се нарича “Ханука” (от думите “хану ко” – “спряхме се тук”), т.е. кратък отдих посредата на пътя.

“Масло”, това е нашият материал, желанието да се насладим, съдържанието на съда (кли). Но то не е способно само да се запали от светлината, която привличаме отвън, а само с помощта на фитила.

Фитилът трябва да се намира в маслото, а също така и да излиза извън него. Той символизира екрана, който ние строим извън егоистичното желание (извън маслото).

Тази част от егоистичното желание, която сме способни да включим вътре в екрана, тоест маслото, което е просмукано във фитила, само то може да свети, да бъде в съприкосновение с висшата светлина.

Но това може да стане само при условие, че маслото може не просто да проникне вътре във фитила, а да се издигне над нивото на маслото, егоизма, към среща с Бина, към светлината, отдаването! Само тогава то може да свети!

Светлината изхожда от горният край на фитила, там, където той излиза навън и губи връзка с маслото, с егоизма.

Отразената светлина, огъня, издигащ се отдолу нагоре достига до Кетер в десетте сфирот на отразената светлина, и там почти се разкъсва връзката между отразената светлина и силата на получаващия желание, егоизъм, от когото идва силата на горенето.

Маслото се издига нагоре по фитила, и чак там се достига контакт, подобие на свойствата между маслото във фитила и светлината.

Именно заедно те могат да светят. Светлината не може да се проявии, докато не се съедини с фитила и маслото вътре в него.

Представяйки си запалена свещ, можем да разберем вътрешната работа на човека: какво трябва да направим със себе си, за да може душата ни да достигне подобие със светлината, Твореца.

Желанието не изчезва, но цялото то трябва да се присъедини към екрана, към фитила. От него създаваме своята средна линия, доколкото сме способни да внесем маслото-желание вътре във фитила.

В екрана може да се включи само малка част от желанието. Фитила символизира тази сърцевина, тънката нишка, според която се измерва съответствието на желанието ни със светлината.

Екранът, средната линия, се строи от тези две сили: маслото и фитила, лявата и дясната. Дясната линия е отдаването, светлината, а лявата е получаването, маслото.

Средната линия, която създаваме от двете висши свойства (получаване и отдаване) се нарича душа.

От урока по писмото на Рабаш от 13.12.2009

Filed under: Духовност | Add Comment →