От обучението си трябва да очакваме промени, които носи поправяща сила – „светлината, връщата ни към Източника”.

Кабалист, който е писал книга, се е намирал в нашия и висшия свят едновременно.

Затова, ако искам да придобия неговите свойства и виждания, чрез своят стремеж аз мога да привлека към себе си силата на поправяне и скоро да почувствам резултата от нейното въздействие,т.е. все по-явно усещане на свойството отдаване.

Постепенно, под въздействие на скритата в обучението светлина, аз осъзнавам, че в мен не съществува нито трошичка отдаване.

Всичко добро, което си приписвам – това е просто егоизъм намиращ възможност да наслади себе си.

Това ще бъде едно ясно усещане, че каквото и да направя – всичко е единствено за самонапълване.

Аз едновременно чувствам, че това не хубаво. Струва ми се, че може да бъде по-добре? Но аз усещам, че това е лошо – просто защото всичко това ме ограничава.

Отдавайки, аз мога да разтворя за себе си безкрайния духовен свят, а получавайки, безцелно да живуркам в този свят. Това също е крачка напред, защото сега аз искам повече и поради това съм готов да отдавам. Само ми кажете: как?

По-късно ще почувствам, че действително съществува един Даващ, напълващ пространството около мен.

Аз още не съм Го опознал, но желая да Го почувствам, да се уподобя на Него, да стана като Него, да се обединя с Него посредством отдаване.

По такъв начин човек постепенно се променя под въздействието на поправящата сила, която привлича по време на обучение. По особен начин тази сила действа при изучаване на книгата Зоар.

Ако се подготвим и пожелаем да се обединим с душите си, то ще привлечем най-мощната поправяща светлина от тази книга.

Само тя може да ни помогне. Всички други усилия ще си останат безполезни, ако с тяхна помощ ние не успеем да привлечем върху себе си силата на поправянето.

Filed under: Духовност | Add Comment →