Въпрос: Как човек може да моли да отдава, ако той не знае какво е това?

Отговор: Духовният растеж е подобен на развитието на дете, на което е достатъчно само да участва в процеса. Това е естествено развитие, детето по естествен начин разкрива света.

На него му е нужно да опита всичко на вкус, всичко да хване в ръка, всичко да узнае, всичко да нареди и да потроши. То самото не знае какво прави – движи го природата.

А след като опита всичко, детето започва да мисли и да построява връзки между нещата, започва да разбира и да иска.

Така сме и ние в своето духовно равитие. Колкото и умни да изглеждаме, колкото и сериозни предмети да обсъждаме – не това ни развива.

Учи се не този, който е умен. Точно като малките деца, ние възбуждаме върху себе силата на развитие – същата тази сила, която развива и детето.

Затова до молитва за отдаване човек е длъжен да достигне сам. Няма такова копче, което да натиснеш, за да се „примолиш” за достъп във висшия свят.

Ако в теб гори искане, стремеж – ти неволно го изразяваш в себе си. „Молитва” – това е работа в сърцето, най-дълбокото желание на сърцето, за което ти може би и не се досещаш.

Нима можеш да принудиш себе си за молитва? Не можеш да задължиш сърцето. И затова ни е нужна тази сила, развиваща ни в материалния и духовния свят. Именно тя постоянно променя нашите желания.

Светлината ги е създала, светлината ги проявява и трансформира със своето въздействие. Затова нашата задача е да привлечем към себе си светлината, с помощта на книгите и учебните занятия.

По нашите сили е да предизвикаме отклик – обръщайки се към източника на светлината, за да ни развие по-бързо. Това е единственото средство.

Природата ни развива по предварителна програма, в планирани срокове, обаче от определен етап в историята на човека, процесът може да се ускори.

В наше време сме способни да активизираме силата на поправянето, за да може тя да ни въздейства още по-интензивно.

Науката кабала е този „прибор”, това средство, което ни позволява да достигнем до това.

Работата тук не е да разберем повече. Достатъчно е, подобно на неуморно дете да „ритаме и да блъскаме с крака и ръце” в рамките на кабалистичната методика, в уроците и разпространението.

Ние усилваме светлината не с деловитост и дълбокомислие, а в опита ни да се устремим към нея.

Въпроси и отговори, уроци и обсъждане – всичко това е само игра с нас. Така и детето: ти играеш с него, а в същото време в него се пробужда нещо, което го развива. Това се нарича „светлина, възвръщаща към Източника”.

Няма значение, умен ли е човек или глупав, флегматичен или чувствителен. В края на краищата, който работи активно, той се движи по-бързо напред.

От подготовка към урока, 11.12.2009

Filed under: Духовност | Add Comment →