В книгата Зоар винаги се говори за съединение между другари. Защото тя е написана от Раби Шимон, където той самият и неговите девет ученика съставят за себе си цялостно желание за отдаване (кли, съсъд), подобно на Твореца.

А всеки от тях представлява едно характерно свойство от десетте сфирот. И всеки, изхождайки от своята природа, описва ситуация – характерна за връзката с Твореца.

Затова в книгата Зоар говори за десет другари, всеки от които разкрива духовния свят от своята гледна точка. Но всички работят заедно, защото постигането, светлината, се разкрива само в обединението.

Тора сe обръща към човека, стоящ срещу Твореца. В книгата Зоар се говори само за силите вътре в човека.

И затова когато трябва да я чета, си представям, че всичко, което е казано се отнася само за мен, става вътре в мен.

Аз съм длъжен да разбера, че съдбата ми зависи от това, как съм свързан сега с другарите. Това условие е поставено свише.

Няма изход, аз съм длъжен да се занимавам чрез книгата Зоар заедно с тях. И когато ние заедно преминаваме пътя, по който книгата Зоар ни води, започваме да усещаме същите явления, които са усещали създателите на книгата Зоар – групата на Раби Шимон.

За усещане на духовния свят не се изисква голям ум, а само преданост на душата и работа над притежавания от мен егоизъм в група, с другари, които са редом с мен и с тези, които са ни написали книгата Зоар.

И когато всеки път се задълбочаваме в тази книга и се стараем да се съединим всички заедно, тя ни се разкрива и ни озарява със светлина – Зоар (в превод сияние).

Filed under: Зоар | Add Comment →