Коя прислужница не мечтае да стане госпожа…

Всичко, за което разказва книгата Зоар произтича в мен. Всичките нейни персонажи са различни нюанси на отношението ми към Висшата сила – Твореца, към околните, към себе си – докато не започна да съединявам всичко това заедно в едно цяло, единствено съществуващо.

Четейки книгата Зоар, аз трябва всеки път да си представям себе си, свойствата си. Само за тях ми разказва книгата Зоар. Говори ли се за животно – аз съм, за дърво – аз съм, за младенец – аз съм, за хълм – аз съм, за прислужница – аз съм, за госпожа – аз съм. Всичко това съм аз, но не като обекти, а като свойства.

Моите качества в желанието (малхут) се делят на прислужница, помагаща ми, и госпожа, управляваща ме.

Госпожата е моето изправено състояние. А моята все още неизправена част, която може да участва в своето изправяне, се нарича прислужница.

Аз разделям себе си на две – на госпожа и на прислужница спрямо Стопанина, мъжа, Твореца. Така се чувства душата ми в своето отношение към Твореца. Нали всички ние сме Негови жени (получаващи от Него), части на Малхут.

Ако аз се устремя да изправя свойства си, то те се определят като „Предана на госпожата прислужница“. Което означава, че аз съм готов в тези все още егоистични свойства да постигна отдаване – преданост на душата към своя мъж, Твореца.

Ако моите свойства желаят да работят за себе си, това се нарича „нечиста прислужница, която не е предана на госпожата“.

Целта е: от всички непоправени свойства на прислужницата да постигнем поправени такива на госпожата. Човек достига до положението „Госпожа“ – любима и равна на своя любещ.

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed