Въпрос: Днес вече не е необходимо да ходим пеша посред дъжда на занятия по Кабала – достатъчно е да включим телевизора. Притежава ли свобода на избора всеки човек, който гледа нашите предавания по телевизията?

Отговор: Свободата на избора зависи не от канала за връзка, а от точката в сърцето на човека.

Ако тя е съзряла, то свободата на избора му се състои в това, да си създаде връзка с обкръжението с помощта, на което той ще може да привлича обкръжаващата светлина, която го възвръща към Източника.

Именно усещането за необходимостта от такава връзка с обкръжението се нарича свобода на избора.

Това може да се случи, след като човек присъства на уроците ни, дори и след няколко години.

Постепенно той осъзнава, че не може да постигне духовното по умствен път, че знанието на термините и действията и строежа на световете, няма да му разкрият висшият свят. Но трябва да мине време, докато той го осъзнае.

Видял съм много хора, които в течение на дълги години изучават Кабала с разума си, стремят се колкото може повече да научат и получават от това огромно удоволствие. Но те все още не усещат нужда от чувствено постижение.

А след като вече усещат такава потребност, те все още не осъзнават, че да се постигне духовното означава да се достигне свойството отдаване. Постижението и свойството отдаване са едно и също нещо.

Често години минават, за да разбере човек, че връзката с вътрешните желания на приятелите в групата, където Творецът го е довел, се явява средството за разкриване на свойството отдаване.

Но времето не минава просто така. През това време в човек постоянно произтичат изменения под въздействие на светлината. И в резултат на това се появява разбирането, че той е длъжен да постигне само свойството отдаване.

Свободата на избора започва от момента, когато човек разбира, че връзката с всички останали души, с тяхната точка в сърцето е необходима, за да достигне свойството отдаване, понеже именно то се явява духовно.

Публикувано в: Духовност - Няма коментари→

Съществуват доста лоши пророчества, отнасящи се до началото на 21 век. За очаквани катаклизми ни предупреждават: знаменитата Ванга, Нострадамус, календара на Маите и много други източници. Техните предсказания се тълкуват или конкретно – като атомна война, епидемии и природни катастрофи или по-тайнствено, осигурявайки храна за фантазиите – например “край на света” или “начало на нова епоха”. Предсказанията често биват мъгляви и нееднозначни. Така например, когато Ванга на времето предсказала годината на потъването на Курск, то изхождайки от географското разположение на града, това звучало много страшно. Всичко станало ясно в последния момент, когато потъна подводницата “Курск”.

През 2012 г., наред с двеста годишнината от битката при Бородино, откриването на летните олимпийски игри в Лондон и много други важни събития, се очаква и парад на планетите. Именно с него много от пророците свързват настъпване на края на света. По време на парада на планетите няколко небесни тела се подреждат в една линия.

Това е много рядко и впечатляващо явление, и много хора го считат за предвестник на драматични събития, още повече че на 21.12.2012 година, в една линия ще застанат не само най-близките до Земята планети, но и цялата Слънчева система ще се завърти под някакъв необичаен ъгъл спрямо галактическата ос.

Впрочем, в наши дни не е необходимо да бъдеш ясновидец, за да забележиш заплахата от катастрофа, надвиснала над човечеството. Ще минем и без космическа намеса, ще се справим със собствени сили. Екологията на планетата е почти разрушена, на приключване са енергийните ресурси, финансовата система виси на косъм, а арсеналите са пълни с ядрено оръжие. Настъпването на нова епоха е достатъчно очевидно, но влизането в нея е възможно по различни начини.

(още…)

Публикувано в: Възприемане на действителността - Няма коментари→

За да влезем в духовното, необходимо е да направим „съкращение” (цимцум) на егоистичните си желания.

Малхут (свойството получаване) цялата трябва да се включи в Бина (свойството отдаване) и да се подчини на нейната власт.

И тук няма каквито и да е прегради или завеси, които отделят разрешеното от забранененото.

В духовното няма насилие! В духовното няма стени с надписи: „Вход забранен!”.. Когато ти желаеш, а някой отстрани ти забранява..

Ние не можем да подтиснем (задавим) някое свое желание и да не му позволим да желае (иска). Нужно е вътрешно поправяне в самата сърцевина на желанието.

Самото желание да оставим да си желае и едновременно с това с него възниква важността да не бъде използвано егоистично, а обратно, да се осъзнае възможността за висшето му приложение – като отдаване, в полза на другите.

Макар то и да е създадено като желание за напълване, но е получило такова поправяне, че не го напълва, защото освен природното желание да погълне в себе си, то усеща важността да отдава.

Гледали ли сте в Цирка дресирани лъвове? Защо изведнъж, вместо да изяде дресьора, лъвът послушно отваря уста и позволява на човек да си пъхне там ръката или главата?

Какво, да не би да не му се иска да я отхапе? Иска му се! Но той възприема този човек като много важен, та нали той го храни. Затова и сдържа природното си желание.

Така в нас се съхранява желанието да се насладим, само че то започва да усеща важността на свойството отдаване. То иска свойството отдаване да властва над него.

Публикувано в: Духовност - Няма коментари→

Нека не забравяме, че през цялото време имаме работа само с Твореца. Пред нас няма никой друг освен Него.

Цялата нежива, растителна, животинска природа и хората, които ни се струва, че ни обкръжават в този свят – са само усещания в нашите желания.

Всички образи, действия, ситуации се усещат в нашите желания като усещане за Твореца, който желае да ни се представи във вид на този материален свят, вместо да ни даде да усещане за Себе Си Самият.

Ако усещайки тази реалност човек чувства, че всичко идва от Твореца – дори само това трябва да му е достатъчно.

Не е важно какво усещам – главното е, че аз чувствам, че имам ВРЪЗКА С ИЗТОЧНИКА на моето усещане, Източника на цялата реалност с Твореца.

Само това не ми вземай! А състоянията през които преминавам – нямат значение. Те могат да бъдат най-лошите като усещане и най-заплетените за разума (не е важно какво имам в разума и сърцето си).

Та нали това са мои егоистични органи на възприятие – и няма значение какво се случва в тях.

За мен е важно само едно: че аз не се откъсвам от Източника. Източникът на моето възприятие и усещане „Това си Ти!”.

Това означава, че човек „лежи на земята” и затова не може изобщо да падне. Нека се безпокои само за едно и повече нищо не му е нужно.

Това означава духовна работа. Извисил се над всичко материално, намиращ се в постоянен минимален контакт с духовното.

Публикувано в: Духовност - Няма коментари→

Ако хората се занимават духовно, те не са обхванати от материални грижи. Тъй като материалното усещане под въздействие на духовното успокоява и уравновесява.

Нашият свят е следствие от слизането на сили от духовния. Всичко съществуващо в нашия свят, се управлява от висшите сили.

Ако приведем тези висши сили в равновесие, същото ще се случи и в нашия свят.

Ако започнем да строим правилна връзка помежду си, т.е. подобна на духовната, то целия наш свят, включително нашият земен живот, ще започне да се уравновесява.

Действайки на нивото на нашия свят, ние нищо не можем да поправим и да променим към по-добро в нашия земен живот, тъй като светът ни се управлява от висшите сили.

Но ако се заемем със собственото си поправяне в съответствие с висшите сили, то силите спускащи се свише ще приведат в хармония нашия свят – и ние веднага ще усетим това.

Публикувано в: Духовност - Няма коментари→

Въпрос: Защо далеч не всеки може да разбере книгата Зоар?

Отговор: Преди всичко, разумът нищо не разкрива.

Ако четем книгата Зоар, опитвайки се да я разберем посредством разума, то ще видим в нея просто морална система (мусар), многочислени предупреждения, наставления и някакви странни разкази.

Само ако в човек се разкрие особен чувствен орган, наричащ се точка в сърцето, той започва да вижда целия свят в този разказ.

Зоар изведнъж започва да се разкрива вътре в човека. Нали вън от човека няма нищо. Ние мислим, че духовното се намира отвън, но то се разкрива вътре в нас.

И тогава човек започва да постига вътре в себе си свойства и определения, намирайки в себе си прочетеното в книгата.

Така книгата започва да се облича в него, а всичко, което човек чете, той разкрива вътре в себе си.

Публикувано в: Духовност - Няма коментари→

Цялата реалност се намира в равновесие и само човекът, използвайки силата на своя егоизъм, нарушава това равновесие, като едновременно предизвиква и множество проблеми.

Цялата природа се стреми към хомеостаза. Това е всеобщ закон на мирозданието – две противоположни сили винаги трябва да бъдат уравновесени.

Светлината и кли винаги ще бъдат заедно и същевременно противоположни едно на друго. А човекът трябва да заеме средната линия. Такова е условието за идеално съществуване.

Колкото по-далеч се намираш от средната линия, толкова повече ще страдаш, в съответствие с твоето развитие и страданията ще те заставят да намериш решение – средната линия, правилното равновесие между двете противоположности.

Не се опитвай да разрушиш едното заради другото. В света не съществува нищо, което да е създадено просто така. За всичко има място.

Не започвай да коригираш обкръжаващата те природа. Поправяй само себе си, защото си длъжен да уравновесиш себе си с природата.

Освен теб няма никой друг, който да е в неравновесие, защото природата е устроена така, че всички останали от само себе си, инстинктивно следват закона за равновесието.

Специално е направено така, че чрез своя свободен избор да поправиш себе си и да постигнеш равновесие, връзка с останалите души и Твореца.

Но не можеш да направиш това сам. Ти трябва само да поискаш да се случи така, че да дойде светлината, връщаща те към тази връзка.

Публикувано в: Криза, глобализация - Няма коментари→

Светът в близките години ще достигне до такова състояние, че хората ще поискат да разберат, как може да се живее по друг начин. Дори не поради тежки материални условия, а поради тежест на душата.

А сега в света тържествуват парите. И нищо друго освен парите. Но това скоро ще приключи и човек ще почувства, че това повече не напълва, че му е просто зле, въпреки всички блага на живота.

На него и сега му е зле, но засега му се отдава да се заиграе, закривайки очи за истински сериозното и да преследва временни цели, които си представя във вид на наслаждения – пари, власт, слава.

А иначе какво още може да прави в този живот? Ние се гледаме един друг и без да се замисляме правим това, което и всички. Ако човек прилича на обкръжаващите го, се чувства добре.

Затова човек избира за себе си някаква общоприета цел и я преследва, опитвайки се да се скрие от усещането за пустота.

Защитната сила на организма го заставя да търси цел, при която ще бъде вечно заангажиран, „знаейки, за какво живее“ или ще остане без „опора“ в живота, като загубило се дете.

Иначе става страшно от тези вечни въпроси:

• Защо съществувам?

• Какво става с моя живот?

Но рано или късно на човек му се добавя желание и той не може да продължава фанатично от сутрин до вечер да мисли само за земното. Той изведнъж разбира, че тази гонитба е била специално устроена, за да го отвлече от главното.

Понякога му се отдава, закривайки очи, да бяга заедно с всички, но повече няма сили. Всички продължават състезанието, а той напуска пътеката, тя повече не го привлича, не чувства смисъл.

Желанието става толкова задълбочено, че е невъзможно да се напълни със земни цели:

• Телесни: храна, секс, семейство.

• Социални: богатство, власт, слава, знания.

И човек започва да търси висшата цел.

Публикувано в: Криза, глобализация - Няма коментари→