Entries in the '' Category

Този маратон прекалено се проточи.

Светът в близките години ще достигне до такова състояние, че хората ще поискат да разберат, как може да се живее по друг начин. Дори не поради тежки материални условия, а поради тежест на душата.

А сега в света тържествуват парите. И нищо друго освен парите. Но това скоро ще приключи и човек ще почувства, че това повече не напълва, че му е просто зле, въпреки всички блага на живота.

На него и сега му е зле, но засега му се отдава да се заиграе, закривайки очи за истински сериозното и да преследва временни цели, които си представя във вид на наслаждения – пари, власт, слава.

А иначе какво още може да прави в този живот? Ние се гледаме един друг и без да се замисляме правим това, което и всички. Ако човек прилича на обкръжаващите го, се чувства добре.

Затова човек избира за себе си някаква общоприета цел и я преследва, опитвайки се да се скрие от усещането за пустота.

Защитната сила на организма го заставя да търси цел, при която ще бъде вечно заангажиран, „знаейки, за какво живее“ или ще остане без „опора“ в живота, като загубило се дете.

Иначе става страшно от тези вечни въпроси:

• Защо съществувам?

• Какво става с моя живот?

Но рано или късно на човек му се добавя желание и той не може да продължава фанатично от сутрин до вечер да мисли само за земното. Той изведнъж разбира, че тази гонитба е била специално устроена, за да го отвлече от главното.

Понякога му се отдава, закривайки очи, да бяга заедно с всички, но повече няма сили. Всички продължават състезанието, а той напуска пътеката, тя повече не го привлича, не чувства смисъл.

Желанието става толкова задълбочено, че е невъзможно да се напълни със земни цели:

• Телесни: храна, секс, семейство.

• Социални: богатство, власт, слава, знания.

И човек започва да търси висшата цел.