Съществуват доста лоши пророчества, отнасящи се до началото на 21 век. За очаквани катаклизми ни предупреждават: знаменитата Ванга, Нострадамус, календара на Маите и много други източници. Техните предсказания се тълкуват или конкретно – като атомна война, епидемии и природни катастрофи или по-тайнствено, осигурявайки храна за фантазиите – например “край на света” или “начало на нова епоха”. Предсказанията често биват мъгляви и нееднозначни. Така например, когато Ванга на времето предсказала годината на потъването на Курск, то изхождайки от географското разположение на града, това звучало много страшно. Всичко станало ясно в последния момент, когато потъна подводницата “Курск”.

През 2012 г., наред с двеста годишнината от битката при Бородино, откриването на летните олимпийски игри в Лондон и много други важни събития, се очаква и парад на планетите. Именно с него много от пророците свързват настъпване на края на света. По време на парада на планетите няколко небесни тела се подреждат в една линия.

Това е много рядко и впечатляващо явление, и много хора го считат за предвестник на драматични събития, още повече че на 21.12.2012 година, в една линия ще застанат не само най-близките до Земята планети, но и цялата Слънчева система ще се завърти под някакъв необичаен ъгъл спрямо галактическата ос.

Впрочем, в наши дни не е необходимо да бъдеш ясновидец, за да забележиш заплахата от катастрофа, надвиснала над човечеството. Ще минем и без космическа намеса, ще се справим със собствени сили. Екологията на планетата е почти разрушена, на приключване са енергийните ресурси, финансовата система виси на косъм, а арсеналите са пълни с ядрено оръжие. Настъпването на нова епоха е достатъчно очевидно, но влизането в нея е възможно по различни начини.

Продължавайки съществуващата до днешни дни линия на нашето развитие, ние попадаме в тежък исторически период. От една страна това може да бъде финансова бъркотия, застой в икономиката, глад и безработица, а от друга страна – окончателно разрушаване на екологичната система, засилване на природните катастрофи и епидемиите.

Неизбежните в такива случаи народни вълнения, ще доведат до установяване на жестоки правителства с тоталитарен и нацистки характер, а подобни режими лесно могат да предизвикат нова световна война. Незначителна част от човечеството оцеляло след нея, ще започне нова спирала на своето развитие върху отломките на старата цивилизация. Такъв сценарий, напълно в духа на болшинството известни ни пророчества, не предполага нашето съзнателно участие в развитието на събитията. Достатъчно е нищо да не променяме в отношението си към живота и да действаме ръководени от привичните мотиви, за да може този сценарий да продължи да се разгръща в зададеното направление, реализирайки всички апокалиптични прогнози.

Всички предсказания описват крайния резултат от някакъв процес, който по принцип може да бъде и сгрешен. Ние не познаваме всички сили, действащи в природата и обществото, не разбираме законите на тяхното развитие и взаимодействие. Защото и самите ние сме част от тази картина, и никога не я виждаме обективно. Предсказващият, без да прави изчисления, по някакъв неизвестен за нас начин, знае направо крайния резултат. Но това е справедливо само в случай на естествено развитие на събитията.

Съвсем естествено човекът, както впрочем и животните живее, воден от своите желания. Но, ако на животните им трябва само необходимото за оцеляване, то на човек му трябват още много други неща. Постоянно нарастващи – в количествено и качествено отношение – желанията на човека са го отделили от останалата природа.

В стремежа си да постигне нещо по-голямо, отколкото притежава в момента, човекът е създал културата и материалната цивилизация, но пак си е останал в същия вектор на своето естествено развитие. Сред хората, както и в природата оцелява най-силния, а в нашия случай – най-умния и най-хитрия. И дори не за оцеляването, а за повишаване или задържане статуса в обществото, ние изстискваме всичко възможно от природата и от другите хора, и по такъв начин неотклонно се приближаваме към предсказания край.

Не е за чудене, че ръководителите на обществото: политици и финансисти не могат да намерят никакво действено решение, в така сложилата се ситуация. Крахът на обществената и банковата система ги плаши дотолкова, доколкото и те могат да загубят своето: имущество, влияние, самоуважение. И за да опазят всичко това, те са готови да търсят и променят, и да помагат, но просто не знаят как да го направят.

Мисълта не се насочва в правилната посока, защото тяхното истинско желание не е да помагат, а да запазят своето. И никой не можем да обвиняваме – това е естественото състояние за всеки от нас. Но за да променим хода на събитията в по–позитивна посока, очевидно ще ни се наложи извършим нещо неестествено.

Нашето естествено състояние е насочване на интереса вътре в себе си, т.е. постоянно търсене на собствено удовлетворение. Ако чуждите страдания ме засягат, т.е. изваждат ме от състоянието ми на покой, аз оказвам необходимата по мое мнение помощ, но само за да мога отново да се върна към удовлетворителното положение. Именно поради това нашата помощ, както в междуличностните, така и в международните отношения е толкова неефективна.

Неестествено състояние би била една насоченост навън от себе си. Нека си представим, че всеки от нас е уверен, че всички окръжаващи ни хора без изключение, искрено се безпокоят за нашето благополучие. Тогава бихме могли да отхвърлим постоянната грижа за себе си, да построим нова система на държавни, производствени и международни отношения, основани на съгласие и взаимна поддръжка. И ако на някой това му се струва утопия, то аз ще го попитам, а каква е алтернативата?

Несъмнено, подобни промени ще изискват кардинален прелом в нашето възприятие относно себе си и окръжаващия ни свят. Предстои ни сериозно да преосмислим своите основополагащи житейски ценности и да пренастроим обществената система за възпитание и образование.

Тези неща изискват огромни усилия и ще отнемат известно време, но прости решения с мигновен положителен резултат, в нашата ситуация не съществуват. На всеки от нас ще му се наложи да разбере, че окръжаващият свят зависи лично от него и трябва да поеме своята отговорност за състоянието на цялото човечество.

И все пак, ще настъпи ли края на света през 2012 година? Година по-рано или по-късно той разбира се ще дойде: като екологична, политическа и финансова катастрофа или като кардинална промяна на нашето отношение към живота, и като следствие, началото на нов, качествено различен етап в развитието на човешката цивилизация.

Filed under: Възприемане на реалността | Add Comment →