За да влезем в духовното, необходимо е да направим „съкращение” (цимцум) на егоистичните си желания.

Малхут (свойството получаване) цялата трябва да се включи в Бина (свойството отдаване) и да се подчини на нейната власт.

И тук няма каквито и да е прегради или завеси, които отделят разрешеното от забранененото.

В духовното няма насилие! В духовното няма стени с надписи: „Вход забранен!”.. Когато ти желаеш, а някой отстрани ти забранява..

Ние не можем да подтиснем (задавим) някое свое желание и да не му позволим да желае (иска). Нужно е вътрешно поправяне в самата сърцевина на желанието.

Самото желание да оставим да си желае и едновременно с това с него възниква важността да не бъде използвано егоистично, а обратно, да се осъзнае възможността за висшето му приложение – като отдаване, в полза на другите.

Макар то и да е създадено като желание за напълване, но е получило такова поправяне, че не го напълва, защото освен природното желание да погълне в себе си, то усеща важността да отдава.

Гледали ли сте в Цирка дресирани лъвове? Защо изведнъж, вместо да изяде дресьора, лъвът послушно отваря уста и позволява на човек да си пъхне там ръката или главата?

Какво, да не би да не му се иска да я отхапе? Иска му се! Но той възприема този човек като много важен, та нали той го храни. Затова и сдържа природното си желание.

Така в нас се съхранява желанието да се насладим, само че то започва да усеща важността на свойството отдаване. То иска свойството отдаване да властва над него.

Filed under: Духовност | Add Comment →