Много хора ме питат: какво трябва да правя с желанията си и как трябва да преборя безпокойствата?

Разбиване означава, че цялостното творение (душата, Кли) се е разделило или разбило на множество противоположни части. Поправянето на частиците зависи от тяхното съединение въпреки силата на отблъскване помежду им. С други думи, силата на обединение (Светлина, отдаване, любов) трябва да е по-силна от силата на взаимното отблъскване (егоизъм, омраза). Тези сили не се анулират една спрямо друга, както е написано: „Героят не е този който убива врага, а го прави собствен слуга.”

Следователно, ние не трябва да търсим злото начало в обичайните ни действия, но само в съпротивата ни срещу обединение на нашите желания за поправяне, които са еквивалентни на Твореца. Веднага след узряване на егото в човек се заражда точка в сърцето, която е началото на стремежът му към обединение. Тогава човек е доведен в група, в която Твореца обединява всички които са узрели за поправяне.

Човек стремящ се към обединение на желанието на всички членове за достигане на Твореца, предизвиква силата на поправяне по време на обучение. В следствие, силата огрява общият стремеж за сливане между нас и Твореца (силата на отдаване и любов). Това слага край на процесът на „преследване”.

Човек чувства сякаш е яхнал побеснял пламенен жребец, който го тласка безпомощно напред. Колкото по-силен е човек в групата, толкова по-бързо ще се поправи и толкова по-силен ще бъде когато влезе в следващото ниво. По този начин разкриваме егото и в същото време се носим напред, яхнали жребеца, към сливане с Твореца.

Един ден надбягването ще свърши, защото егоистичните сили не са неизчерпаеми. Всеки един има собствена мяра, капацитета на душата, която трябва да бъде разкрита и поправена от човек.

Filed under: Духовност | Add Comment →