Нашият свят, като единно духовно тяло се развива и преминава етапите на своето поправяне в продължение на 6000 години, които се делят на 3 периода от по 2000 години всеки, започвайки от първия човек – Адам.

В началото се разкриват най-фините (слабо егоистични желания) келим (ХАБАД). След това средните (по сила желания, ХАГАД), а в нашите последни 2000 години – най-егоистичните желания (НЕХИ).

Фините келим са били много висши души – праотците, народът на Израел, излязъл от Египет (Г”Е) – но те не са могли да разкрият голямата дълбина, мъдростта, светлината хохма, защото не им е достигала дълбочина на желанието.

Ние през последните 2000 години се намираме в изгнание (от свойството отдаване и любов попадаме в егоизъм) и пристъпваме към освобождаване (от властта, на егоизма над нас), което активно се развива в наши дни.

Получава се така, че нашите най-егоистични желания (келим НЕХИ), могат да привлекат в системата на Единната Душа Адам най-силната светлина хохма, въпреки че нашите разум и чувства са много ограничени.

Но когато правим слабо усилие, поправяне на нашата нисша степен, привличаме огромна светлина във висшия келим ХАБАД и там се извършват големи поправяния – така работи системата от души Адам по закона на обратното съответствие на светлините и келим.

Затова, извършвайки огромни изменения в системата от души, ние самите не знаем това и не разбираме какво правим.

Буквално казано едно малко дете, което само се е усмихнало или е поставило едно до друго две кубчета, прави родителите си щастливи от неговия малък успех.

Ето защо, от една страна ние не знаем каква светлина привличаме във висшите души – това ще се разкрие едва в Края на поправянето, когато всички ще започнат да чувстват тази светлина.

Нашите души са най-егоистичните, най-лошите и затова своето поправяне извършваме в света на най-силната светлина Хохма, каквато в него все още никога не е имало.

Затова този процес се нарича освобождение и именно ние, със своята дребна и проста работа го извършваме и внасяме живот в тази система!

Целият изминат път, цялата история, великите кабалисти от миналото – всичко това е било само подготовка към това поправяне, което трябва да извършим сега ние с вас.

Публикувано в: Духовност - Няма коментари→

[youtube id="JPJgUr4menY" w="495"]

Публикувано в: Клипове - Няма коментари→

От страна на духовното поле – безкрайният океан от светлина, върху мен действа само един закон, една неизменна сила, желаеща само едно – да ме привлече към неговия център, към доброто.

Моето егоистично желание (моят заряд) постоянно расте и се развива. И затова аз се оказвам във все по-голямо неравновесие с духовното поле.

Все повече се отделям от центъра на доброто – но полето е постоянно, променям се само аз. Промяната на моите желания към по-лошо протича не по моя воля, а автоматично. Поради това моето състояние само се влошава.

В това поле съществувам не само аз, а заедно с още седем милиарда такива като мен, малки егоистични „заряди”. И всички ние, в една или друга степен усещаме, че ни е „зле”.

В края на нашето егоистично развитие, максимално се отдалечаваме от центъра на доброто в най-отдалечения кръг и започваме да се чувстваме свързани помежду си.

Това допълнително усилва нашето неприятно състояние. Всеки започва да се усеща зависим от всички. Това ни кара да ненавиждаме всички и да страдаме за всички…

Нашето състояние може да се оприличи на родилните болки. В течение на деветте месеца бременност (еволюцията на човечеството), майката (природата) по всякакъв начин помага на плода (егото) да се развива.

И когато се достигне пълното (егоистичното) развитие (глобално, затворено), майката-природа принуждава плода да се роди.

Глобалната криза – това е въздействие върху общия зародиш, човечеството, за да го принуди да се роди духовно.

Плодът трябва да се обърне с главата надолу (да смени приоритета получаване на отдаване) и да започне да се опитва сам да излезе от своето егоистично състояние (да помага на майката да го роди).

Само по такъв начин той ще ускори родилните болки и ще се роди в света на светлината.

Публикувано в: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Все повече става ясно, че не само в страните от третия свят, но и в развитите такива от Европа и Америка също има излишък от работоспособно население. Няма работа за всички. Как виждате трудоусрояването в бъдеще?

Отговор: Кризата предизвиква производствен излишък. Ние трябва да прминем към производство, необходимо за нормално съществуване, не повече. А при това ще се появи липса на работа за по-голяма част от населението на Земята.

Понастоящем повсеместно в развитите държави протича принудително съкращаване на работното време. Много предприятия минават на четиридневна работна седмица.

Пресметнато е, че при тази стъпка се икономисват разходи за издръжка, работниците по-рядко вземат отпуска и болнични, повишава се мотивацията да се работи по-добре.

Да си спомним, че именно депресията през 1929 г., доведе до появата на петдневна работна седмица. До тогава работниците работеха шест дни в седмицата, по 12- 14 часа на ден .

Ако се намалят дните и часовете за работа, ще съкратим двойно повече хора.

Въпрос: Но във всеки случай, остава въпросът, какво ще прави човек в свободното си време? Няма ли да нарушим, развивайки индустрия в свободното време, равновесието с природата, към което сме длъжни да преминем и което породи съвременната криза?

Отговор: Природата ни освобождава не за приятно прекарване на времето, а за да постигнем равновесие с нея и достигнем свойствата отдаване и любов.

Затова останалото свободно време трябва да организираме за изучаване на Природата на човека и света, за да се уровновесят техните свойства.

Това е в действителност цялата наука Кабала. Необходимо е да се създаде Методически център, народен университет и т.н. В свободното от работа време, човек трябва да изучава своето подобие с Природата.

Трябва да се обяснява, че свободното време произлиза от плана на Природата и именно за неговата реализация.

Публикувано в: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение в списание Nature: Настъпването на внезапни, резки и необратими промени в климата на Земята и системните пробиви в работата на финансовите пазари се проявяват сега в подобни явления и признаци.

В повечето случаи, когато системата приближава критична точка, след което следва рязка промяна на нейното състояние, тя подава подобни сигнали.

Реплика: Законът е един въобще за цялата природа, включвайки и нашата цивилизация. Но това са още само първите открития за глобалната и интегрална зависимост на всички нейни части.

Когато това ни задължи да се обединим в една интегрална система, тогава ще се прекратят и негативните изменения. И всичко ще премине към хармония, дори „необратимите” изменения в климата на земята.

Публикувано в: Криза, глобализация - Няма коментари→

Какви са тези желания на душата, които са се разбили? Всички сме били обединени с един екран?

Но дойде светлина, която позволи на всеки да разбере, че се различаваме един от друг. Ние всички отдаваме, но всеки по своему, макар и да се стремим към едно място, към Твореца!

Сякаш идва тълпа родственици, за да нахранят едно малко дете, майката му набутва каша, бабата иска да пие мляко, а дядо му говори, че за здравето му е необходим именно хляб.

Всеки иска нещо да отдаде на самото това малко дете, но при това, всички спорят помежду си.

И затова желанията се разбиват – къса се връзката между тях. А от това, че изчезва съединяващата ги връзка, всъщност пропада възможността да отдават на Твореца!

Трябва да разберем, какво се е разбило и тогава ще осъзнаем, какво трябва да изправим. Оказва се, че да се построи човек (средната линия) може само обединявайки части на душата, които са загубили връзка една с друга.

Но от това става ясно, че да се обединят е възможно, само около това малко дете, което ги свързвало.

Представете си, че във всички семейства започнат да се ненавиждат един друг: майката, бащата, бабата, дядото и т.н, всеки желаещ на малкото дете добро по-своему и отхвърляйки останалите.

Какво може да ни обедини обратно? Само любов към малкото дете – когато всеки е готов да се издигне над своя егоизъм и преклони глава заради малкото дете.

Затова съединение между нас е възможно само ако ние искаме да достигнем отдаване към Твореца. Тогава ние ще съединим всички нас и малкото дете – заедно, в едно цяло.

Публикувано в: Криза, глобализация - Няма коментари→

Хората са насочени срещу Кабала защото егото подсъзнателно чувства, че мъдростта на Кабала ще го погуби. Егоизма води битка срещу Кабала наречена войната между Гог и Магог, описана от пророците като войната водеща се между Светлината и тъмнината.

Военните действа са продължителни, случващи се вътре в човек. Като допълнение към вътрешната война, човек води сражение срещу обществените опоненти на Кабала. Това е битката срещу Ерев Рав описана в Зоар.

Без съмнение войната ще бъде спечелена от Твореца – силата на Светлина, отдаване и любов. Продължителността и страданията които човек изживява зависят от положените усилия по време на битката. Най-правилният начин за победа е чрез нападение, както Твореца казва: „Нека отидем при Фараона, защото Аз ожесточих неговото сърце!”

Трябва да започнем вътрешна и външна война срещу егоизмът, без да чакаме да ни атакува. По този начин ще ускорим процесът на изправяне, и ще отсечем главата на змея в собствената му бърлога.

Публикувано в: Духовност - Няма коментари→

Ние се състоим от две части: животинско тяло и душа. За тялото, в съответствие с неговото обществено развитие е направено „необходимото” (средно преживяно, „ехрахи”).

Всички други усилия трябва да се насочат към развитие на душата. Защото заради това ние съществуваме тук своите години.

Тези занимания в нашия свят, в които няма жизнена необходимост, носят голяма вреда. Те отвличат хората от духовното развитие, пречат да се извърши поправяне по ускорения път.

Те объркват живота ни, изпълвайки го с преминаващи наслади. Колко сили ще ни струва да се освободим от всички тези отклонения и да започнем да изясняваме действително важното за нас!

А целият свят придава все по голяма значимост именно на тези отклонения. Все повече завишава тяхната важност и лъжлива необходимост и така цялото човечество се занимава в крайна сметка, с дейности ненужни на никого.

Ако хората, дори още неустремили се към разкриване на скрития свят, получат подходящо възпитание, то би ги насочило към правилно развитие и нашият свят би изглеждал съвсем друг!

А така, всички наши занятия са безполезни действия, само довеждат света към минало състояние…

Публикувано в: Криза, глобализация - Няма коментари→

Сега в нас, с безкрайна скорост се променят информационните гени (решимот). Те са толкова много и са длъжни да се реализират по веригата, затова ни се струва, че нищо не се променя.

Но докато тези вътрешни промени предизвикат външни изменения, както на брояча внезапно прескача цифра, вътре трябва да се извършат милиарди действия. Така че, им трябва време да минат.

Казано е „Търсещите Твореца, ускоряват времето”. Цялото наше участие в творението се свежда до ускоряване на развитие ни.

Ето, ти се намираш долу, в този свят, с данни получени при слизането отгоре надолу. Ти трябва да се издигнеш по същия път отдолу нагоре, той е постоянен. Можеш само да ускориш своето развитие, да направиш пътя бърз, желан, а след това и приятен.

В това е разликата между пътя на страданието, по неволя и този на светлината, на желанието. Пътят на страданието е дълъг и върху нас въздействат силите на природата, чиито удари ни придвижват напред. А ние, като магарета, стоим и не искаме да се придвижим от мястото си. Такъв е естественият път на развитие.

А вторият път е, когато ти сам искаш и търсиш как да се придвижиш. И така ти скъсяваш пътя си и го правиш желан, той става комфортен, а така също и бърз!

Публикувано в: Криза, глобализация - Няма коментари→

Публикувано в: Клипове, Новини - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Съгласно изводите на ООН, към 2025 година 2.8 милиарда жители на земята ще страдат от недостиг на вода за най-насъщни нужди.

Отговор: Това и ще ни принуди да се поправим, както впрочем и всички останали давления на природата, а нашето поправяне на висше, човешко ниво ще ни донесе хармония на всички по-нисши нива – и ще настъпи изобилие.

Въпрос от английския блог: Не съм съгласна, че „никакви наши действия не оказват съществено влияние върху изменението на климата”. Именно нашите действия, предизвикани от егоистични подбуди влияят върху изменението на климата. Нима това не е ясно?

Отговор: На мен не. Ние само виждаме следствията и градим теории, като свързваме това, което показват те.

Нашият свят е свят на следствията, всичко произлиза свише, и поради тази причина поправянето свише ще даде резултат в нашия свят и никога, никакво „поправяне” не можем да направим в нашия свят.

Освен това, от Кабала учим, че всичко се случва е под въздействие на светлината свише.

Публикувано в: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Живея в Бразилия – страна подложена на психологичен терор, където много бързо се разпространяват страховете от световен мащаб. Напоследък всички жители на страната са изпаднали в ужас от разпространението на свинския грип.

Била съм в контакт с болни от този вирус без всякакви последствия за мен самата. Какво можете да кажете за свинския грип?

Отговор: Това все още не са всичките „египетски наказания”, които да ни принудят да се замислим и да ни отърват от егоизма. Намираме се в период, предшестващ изхода от „египет” в нашия свят.

Публикувано в: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо Твореца не е щастлив, когато човек изпитва наслаждение в материалния живот и се чувстват напълно насладен?

Oтговор: Творецът не е доволен, защото това не е удоволствието, което Той възнамерява да ни даде. От самото начало Той създаде положение, в което ние сме изцяло напълнени със Светлина, но не сме в състояние да го разберем, защото сме в безсъзнание.

Всичките духовни светове са степени на скритие на това състояние и ние сме в най-ниското такова, последното скритие. Светът на Безкрайността е тук и ние сме в него, но в същото време разделени от множеството слоеве, които като обвивки скриват състоянието, в което съществуваме.

Ние сме като човек намиращ се в безсъзнание. Съществуваме на този свят в състояние, което може да се нарече живот, но нашите осезания не възприемат нищо. Това е днешното ни състояние. Но Твореца не би ни оставил в това състояние, в което една искрица Светлина ни държи живи и ние неосъзнавайки това сме готови да останем в материалното.

Но е много трудно за неосъзнат човек да се събуди. Хората около него също изпитват трудности да го събудят. Обаче едно нещо е ясно: планът за творението трябва да се осъществи. Нямаме избор в тази насока. Единственият ни избор е дали ще достигнем целта по пътят на страданието или по пътят на Светлината, осъзнато. Ние сме способни да направим този избор.

Ние започваме да се движим напред, за да избегнем страданията. Но тогава, сдобили се с малко осъзнатост ние продължаваме по пътят с желание, защото над всичко започваме да ценим крайната цел.

Публикувано в: Духовност - Няма коментари→

Ние не сме способни да надвием нашите желания. Способни сме единствено да заменим едно желание с друго, по-добро. В крайна сметка човек представлява желание и не е в състояние да тръгне срещу себе си.

Единственият начин да се надвие едно желание е чрез използване на външна сила – силата на Светлината. Светлината ще започне да води войната, която човек води. Затова Твореца каза на Мойсей: „Нека да отидем при Фараона! Аз ще го преборя, за да демонстрирам Моята силата и мощ върху него. Аз ще ти покажа всичко това!” Затова Твореца каза, „Аз създадох злото начало и Тора за неговото поправяне, защото Светлината която е скрита в нея връща човек към първоизточника.”

Затова, човек нетрябва да се бори срещу себе си, а да направи опит да привлече Светлината с помощта на Кабала. Необходимо е само да вижда собственото си зло от далеч и да има желание да се слее с него. Тези действия напомнят на историята на Мойсей, който израснал в къщата на Фараона, но след това я напуснал.

Получи ли сме точката в сърцето, наречена Мойсей. Сега трябва да привлечем Светлината, Твореца, за да се изправи срещу това зло – Фараона.

Съществуват три компонента, съответстващи на текущото състояние:

1. Човешкото зло, неговият егоизъм, който е скрит вътре в него. Това е човешката природата наречена Фараон.

2. Ново съзнание, което започва да се формира в човек, точката в сърцето, Мойсей. Това е осъзнаването, че човек трябва да поправи злото си начало, в противен случай не би достигнал духовното.

3. Източникът на Светлина, Твореца. Това е книга която описва по какъв начин се поправя егоизмът под влияние на Светлината. Книгата е средството, позволяващо на човек да привлече Светлината, за да поправи егоизмът си, да го промени и трансформира в добро.

Злото начало се намира вътре в човек – Фараонът. Силата на Светлината, която човек привлича по време на уроците е силата на Твореца. Човекът, Мойсей, заема средната линия, в която непрекъсната води тази война. И както е написано, „Човекът трябва непрекъснато да поставя доброто начало срещу злото начало.”

Точката в сърцето (Мойсей) израства в къщата на Фараона. Мойсей сяда в скута на Фараона играейки си с брадата му и неговата корона. Мойсей беше като осиновен внук на Фараона и осиновен син на дъщерята на Фараона, Батя. С други думи, той беше принц.

Но веднага след като човек се отделил от злото начало, той започнал да чувства, че те са противоположни и се мразят един с друг. Фараонът повече не разговарял с човек, като към свой близък приятел. Той разговарял сякаш с някакъв странник или враг.

По този начин човек се отделя от егоистичната си природа, отвратен от нея и мразейки я. Неговата единствена надежда е Светлината да дойде по време на изучаване на Кабала и да промени неговата природа.

Публикувано в: Духовност - Няма коментари→

Въпрос: Днешната глобална криза засегна много хора. Но когато ударите приключиха те не се вслушаха в науката Кабала, а решиха, че мощната вълна е отминала, сега ще настъпи хубав период и всички отново ще се устроят…

Отговор: Разбираемо е, че това е така. Кризата се усилва, но тъй като никой няма решение, това се премълчава. Всичко във всички страни.

Човек получава множество удари за различни неблаговидни постъпки и въпреки това не може да се откаже от тях. Значи тези удари не са били достатъчно силни, за да го приучат на правилно поведение.

Защо не се учим от грешките в миналото си? – Елементарно, Уотсън!

Ех, ако можеше слабите удари веднага да ни помогнат да постигнем поправяне! Но нашият егоизъм през цялото време се развива, става все по-груб.

И доколкото се превръщаме във все по-големи егоисти, то предходният удар не може да ни застави да постъпваме правилно.

Да предположим, че съм откраднал 10 долара и получавам за това наказание. Сега, когато видя банкнота от 10 долара си спомням за наказанието и това ме задържа.

Но ако пред мен се окажат 100 долара? За 100 долара аз още не съм получавал наказание и 100 долара не са свързани в съзнанието ми с него. Аз открадвам 100-те долара и тогава получавам наказание.

А какво да кажем за хиляда долара? – Същото! Така сме създадени – подобно на едно обикновено животно, което знае само това, което е усетило.

И затова е казано: “Човек няма да изпълни заповедта (действието отдаване и любов към ближния), преди да я наруши (да открие в себе си обратното)”.

Отначало трябва да стъпиш накриво, “да откраднеш”, а след това – да се разкаеш и да поправиш стореното и винаги след получаване на удари. Без тях е невъзможно да се промениш.

Известно е от Науката Кабала, че всяко желание се развива в четири стадия, от своето зараждане до окончателната му форма.

Ние се състоим от желания и намерения. Ето защо съществуват четири възможни съчетания на желанието с намерението: “желае и има намерение”, “не желае и има намерение” и т.н. (вж. ТЕС. Вътрешно съзерцание).

Аз трябва да премина четири етапа на удари и изясняване, докато не достигна до последния стадий – когато ще желая да използвам своя егоизъм само за безответно и безкористно отдаване и любов.

Затова е невъзможно да се научим от един слаб удар. Нали между желанието и светлината действа един закон.

Светлината създава желание и желанието следва точно определена програма, заложена в него от светлината. Ако това е желание за наслаждение, то иска да получава само наслаждение.

За да се приучи да бъде отдаващо, светлината трябва винаги да му въздейства в 4 стадия.

И едва на последния стадий желанието осъзнава себе си като получаващо, изпитва срам и извършва съкращение. И така при всяко действие.

Публикувано в: Криза, глобализация - Няма коментари→

Много хора ме питат: какво трябва да правя с желанията си и как трябва да преборя безпокойствата?

Разбиване означава, че цялостното творение (душата, Кли) се е разделило или разбило на множество противоположни части. Поправянето на частиците зависи от тяхното съединение въпреки силата на отблъскване помежду им. С други думи, силата на обединение (Светлина, отдаване, любов) трябва да е по-силна от силата на взаимното отблъскване (егоизъм, омраза). Тези сили не се анулират една спрямо друга, както е написано: „Героят не е този който убива врага, а го прави собствен слуга.”

Следователно, ние не трябва да търсим злото начало в обичайните ни действия, но само в съпротивата ни срещу обединение на нашите желания за поправяне, които са еквивалентни на Твореца. Веднага след узряване на егото в човек се заражда точка в сърцето, която е началото на стремежът му към обединение. Тогава човек е доведен в група, в която Твореца обединява всички които са узрели за поправяне.

Човек стремящ се към обединение на желанието на всички членове за достигане на Твореца, предизвиква силата на поправяне по време на обучение. В следствие, силата огрява общият стремеж за сливане между нас и Твореца (силата на отдаване и любов). Това слага край на процесът на „преследване”.

Човек чувства сякаш е яхнал побеснял пламенен жребец, който го тласка безпомощно напред. Колкото по-силен е човек в групата, толкова по-бързо ще се поправи и толкова по-силен ще бъде когато влезе в следващото ниво. По този начин разкриваме егото и в същото време се носим напред, яхнали жребеца, към сливане с Твореца.

Един ден надбягването ще свърши, защото егоистичните сили не са неизчерпаеми. Всеки един има собствена мяра, капацитета на душата, която трябва да бъде разкрита и поправена от човек.

Публикувано в: Духовност - Няма коментари→

Проблемът е в това, че можем много дълго да стоим на едно място в духовното развитие преди да направим следващата крачка напред.

Струва ни се че се менят много състояния, а всъщност това е ни повече ни по-малко тъпчене на едно място, когато човек се клати назад-напред или надясно-наляво (към властта над себе си в свойството отдаване).

Той все още не е в състояние да концентрира всичките си сили, за да отмени действително себе си (егоизма си) заради свойството отдаване, което трябва да придобие на следващата степен.

Та нали всяка следваща стъпка той прави в посока към все по-голямо свойство отдаване, което започва да властва над него.

Но готов ли е той да направи всички необходими приготовления? Да отмени егоизма си, да усети важността на целта и да съсредоточи над това мислите и желанията си, решавайки че му е нужно само това и нищо повече.

Ако човек има възможност да направи дори и най-малка стъпка към отдаване, по посока на Твореца, без всякаква надежда да получи възнаграждение, дори без да има сили, а само да се прилепи към нея дори и в една единствена точка и с това да изпита удовлетворение, независимо от всички останали свои огромни желания, които искат напълване – то той вече е достигнал съвършенство в тази точка (малхут в бина).

Той навлиза в съвършенството (свойството отдаване) през тази една точка (Ц“Б). Всичко останало е само нейно развитие. Както е казано: «Открийте ми отверстие колкото иглено ухо и Аз ще ви спася».

Ако аз се държа само за тази точка на отдаване, въпреки всички свои въпроси, съмнения и пречки – то възникващите нови желания (моите решимот) ме привлича в себе си все по-дълбоко и дълбоко, направо като нишка през иглено ухо в духовното свойство отдаване.

И аз виждам в своите желания вече картината на висшия свят.

Публикувано в: Духовност - Няма коментари→

Въпрос: Ако всичко, което виждаме в света е само отражение на нашето вътрешно състояние, значи ли, че за да видим светът поправен, сме длъжни да поправим себе си вътрешно?

Отговор: Цялoтo поправяне е вътре в нас. Ние не сме длъжни да поправяме света. Ако ти не поправиш себе си, светът няма да се измени към по-добро.

На нас все повече ще ни бъде разкривана тази истина: колко и да бихме правили добро или лошо във външният свят, то съществува, само в рамките на този свят и ние никак не влияем на екологията. Само вместо едно явление се проявява друго.

Ако ние сега престанем да използваме бензин и минем на екологично чисто гориво, разбира се, това ще повлече след себе си и изменения в атмосферата. Но вместо това към нас ще дойдат други проблеми.

Нали ти самият не си поправил себе си. А цялото равновесие с природата зависи единствено от поправянето на човека.

Неравновесието на човешко равнище, отсъствието на връзка между хората е единствена причина за всички наши проблеми.

Публикувано в: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпроси: Какви са границите на науката? Безкрайна ли е науката или е смъртна като нас? Ако последното е вярно, вижда ли се краят?

В книгата на Д.Хоган “ Краят на науката”се казва: Свидетели сме на залеза на фундаменталната наука.

Науката направи своите фундаментални открития, тя се развиваше благодарение на студената война. Обществото не желае да влага средства в абстрактно научно познание за природата.

Пред човечеството стоят по-актуални проблеми, отколкото теорията за супер-струните или за разяжданата от червеи вселена. Ние трябва да оцелеем! Автора го тревожи оттеглянето на младите хора от ангажименти към науката.

Реплика: Наука, това е постиганото от нас посредством петте телесни (животински) чувствени органа. Затова, тя изначално е ограничена от тях.

Нашите желания (сърце) и разум ограничават областта и дълбочината на нашето възприятие и това е границата на науката.

Ако излезем извън пределите на 5-те телесни чувствени органа, желанията и разума свързани с тях, то ще успеем да усетим независещо от тях пространство, а това е висшия свят и да го изследваме с ново средство –– душата (външния чувствен орган).

Това ни позволява да направим науката Кабала и тази област е предмет на нейното изследване. В това е бъдещето на всички науки.

Публикувано в: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Речта на Барак Обама в Кайро беше проникната от основния принцип на всички световни религии: “Обичай ближния така, както обичаш себе си”. Там той говореше за необходимостта от обединение на всички народи и на всички нива.

Духът на “призива за обединение” Обама донесе със себе си при встъпването му на президентския пост и продължава непрекъснато да го пропагандира. Какво мислите Вие за появата на Президент с такъв начин на мислене, в тежките времена на икономическата криза? Смятате ли, че светът е готов за диалог и обединение?

Отговор: Аз не вярвам на нито една негова дума и т.н…..

Въпрос от английския блог: Преди време Вие многократно коментирахте идването на власт на Барак Обама. По какъв начин виждате “промените” в Америка, мисията на Обама, новият подход към мюсюлманския свят и поправянето на “Израел”?

Отговор: Това помогна временно на САЩ да намалят омразата към тях – но нищо повече, засега не виждам в него истинския инструмент на Твореца.

Публикувано в: Криза, глобализация - Няма коментари→