Ако всеки от нас не зависеше от обкръжението, а действаше само съгласно своите вътрешни инстинкти, ние бихме се отнасяли към живота така както кравата, пасяща на поляната. Бихме яли само когато изпитваме глад, а когато се нахраним бихме лежали и почивали, докато отново не огладнеем. И не би ни вълнувало, какво чувстват в това време и към какво се стремят всички останали хора.

Кравата няма да пие, затова че всички вършат това и да иска повече сочна трева заедно с всички за компания, ако самата тя не поиска това. Ние хората, се отличаваме от животните по това, че се впечатляваме от обкръжаващото общество. И затова обществото може да ни внуши мисли и желания, за които дори и не сме помисляли и по своята природа съвсем не се нуждаем от тях.

Аз съм длъжен да прилагам големи усилия, за да заслужа уважението на обществото. Аз съм длъжен да извършвам неестествени действия, които може би вредят на моето здраве и семейство, само за да изглеждам добре в очите на другите хора.

Хората са готови да жертват живота си, само за да ги уважават и награждават. Животното ще работи ли за медал? Никога! Ние под влияние на обществото сме готови да разрушим себе си. От това се възползва обкръжението, за да заработва и преуспява чрез нас.

Докога човек няма да започне да разбира, че се намира в пълно робство на обкръжаващото го общество. Все повече се развива точката в сърцето, която го тегли към самостоятелно търсене, издигайки го над обществото. Така ни подтикват отгоре, принуждавайки ни да търсим смисъла на живота.

И тогава човек сменя обществото, което му налага нищожни ценности, използвайки неговия егоизъм – в търсене на друго такова, което би му дало сила, да достигне цели, не ограничени в тесните рамки на нашият свят – а вечни, духовни.

И само в този избор, на какво общество да се подчиним се заключава изцяло нашата свобода.

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment →